Иван Иванов – основателят на търновската кларнетна школа и на „Джуниър бенд“, на 80

СВОЯТА 80-А ГОДИШНИНА ПРАЗНУВА на 28 ноември СЪЗДАТЕЛЯТ НА ТЪРНОВСКАТА КЛАРНЕТНА ШКОЛА ИВАН ИВАНОВ.

Той е основател и на две от най-популярните музикални формации в областта – Мажоретният оркестър на Горна Оряховица към СУ „Вичо Грънчаров“ и „Джуниър бенд“, който днес разнася славата на СУ „Емилиян Станев“ по света, но вече под ръководството на Йордан Цветанов. Иван Иванов е в основата и на Музикалната школа на Младежкия дом в старата столица, чието начало е през 1974 г.

От тогава до днес г-н Иванов има повече от 200 ученици, сред които Илия Илиев от „Ку-ку бенд“, Стефан Иванов, концертмайсторът на Софийския градски духов оркестър, директорът на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ Васил Вълчев. Диригентът на Варненския морски оркестър също е възпитаник на Иван Иванов, а във Военния духов оркестър на НВУ „Васил Левски“ свирят четирима негови ученици. Няма оркестър в България, в който да не знаят името на Иван Иванов, който е щатен музикант в първия оркестър на търновския театър и който и до днес свири в Бигбенда на старата столица. Освен това продължава да води клас по кларнет в СУ „Емилиян Станев“.

„Харесах кларнета от селската музика. Колко се навъртах около музикантите тогава!

И тази любов продължава и до днес. Когато отидох да уча в Музикалното училище в Плевен, ми връчиха валдхорна. Аз не познавах този инструмент и веднага отказах да свиря на него. Спрях на училище да ходя даже. Един ден, разбира се, извикаха баща ми да се оплакват от мен. След срещата с учителите той ме гледа неразбиращо и пита: „Нали искаше да свириш на кларнет, защо не ти дават кларнет?“. Обяснявам аз, той въздиша. Върна се човекът на село, продаде две овце и ми купи кларнет. Разделих се с валдхорната, никога не се сдобрихме с нея и в нито един от моите оркестри няма валдхорна. Чудесен инструмент е, но не е моят“, разказва маестро Иванов.

Когато завършвал инструменталния клас в Музикалната консерватория, Иван Иванов разбрал, че във Велико Търново откриват новата сграда на театъра и има конкурс за оркестранти. Явил се, приели го и останал в театъра от 1972 г. до 2000 г. „Славни времена бяха. Когато ме назначиха на щат, ми дадоха веднага ключове за апартамент и аз доведох тук бъдещата си съпруга, оженихме се и досега оставам влюбен в този град“, усмихва се маестро Иванов. И си спомня вълнението около репетициите за първия спектакъл – оперетата „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев, който бил и в комисията за подбор на оркестрантите. Признава, че дълго може да разказва за цяла колекция от любими други заглавия като „Прилепът“, „Царицата на чардаша“, „Българи от старо време“, „Графиня Марица“, които търновската оперета играе дълго време.

ПРЕЗ 1989 Г. ОТ ЩАТЕН ОРКЕСТРАНТ ИВАН ИВАНОВ СТАНАЛ МУЗИКАНТ ПО ЗАМЕСТВАНЕ В ТЕАТЪРА.

Няколко години по-късно тогавашната директорка на СУ „Емилиян Станев“ Гинка Стефанова го поканила да се присъедини към колектива на гимназията и той приел. „От първия миг през 1974 г., когато започнах да преподавам кларнет в Младежкия дом, разбрах, че работата с деца ме вдъхновява и много ми харесва. Затова приех поканата. Имах вече опит и като диригент на Мажоретния оркестър в Горна Оряховица, в който свиреха 50 деца и танцуваха 50 мажоретки. Изключителен оркестър, който тогава прославяше гимназията „Вичо Грънчаров“ и незабравим период за мен като диригент. Именно в този оркестър срещнах настоящия ми колега и мой наследник в „Джуниър бенд“ Йордан Цветанов. Той беше във втори клас, когато дойде в оркестъра и оттогава все вървим с него рамо до рамо“, казва г-н Иванов и уточнява, че в СУ „Емилиян Станев“ станал учител на клас по кларинет и веднага създал оркестър.

Дълга колона от деца, които искали да свирят, търпеливо чакали пред кабинета на новия учител, който тествал музикалността и ритмичността на кандидатите.

„Трябваше да изпеят песен, на пианото сменяхме тоналността на тази песен и ако детето успее да влезе в новата тоналност, музикално е. Но не е само това. Нужно е физически детето да отговаря на инструмента, който си избира. За да свири на кларнет примерно, трябва да има тънки и дълги пръсти, равни и правилни зъби. Децата, които имат по-тънки устни, стават чудесни тромпетисти, докато тези с по-плътни устни свирят добре на бас.

Важно е детето да е психически устойчиво, за да може да се натовари с отговорността да бъде музикант в оркестър“, разказва маестро Иванов. И признава, че никога не е повишавал тон на децата. Предпочита да ги напътства и да ги моделира. Казва, че преподаването е тънък занаят, защото влизаш в душата да детето. Трябва да го приобщиш, да го вдъхновиш да хареса инструмента, иначе не става. Затова всеки урок при г-н Иванов започва с приказка – описание на инструмента.

Иван Иванов научил това тънко изкуство в консерваторията, където имал три семестъра методика на преподаването. А с годините разбрал, че колкото и да стане трудно, не се отказват децата, които са окрилени и вдъхновени, постигат успехи, радват се на всичко, което могат с инструмента, и нямат търпение да научат още.

„ЗНАЕШ ЛИ, НИЕ, ПО-МЛАДИТЕ, РАБОТИМ ЗА ЗАНАЯТА, ДОКАТО ТОЙ РАБОТИ ЗА ЕСТЕТИКА.

Преди две-три години ми вадиха ми зъб с операция и докторът ми нареди да си остана вкъщи. Но аз не мога да стоя вкъщи и дойдох в училище. Той ме заместваше този ден и аз влязох да послушам и да погледам как работи. Влязох за един час, останах целия ден. И цял ден гледах как той работи за красотата на музиката, не просто за инструмента. Той не създава кларнетист, той създава естет. Възпитан е така, че да не е просто учител, който чака да бие звънецът, а е учител, който преподава красота, хармония и съвършенство. Съвършенството не се достига, но дори и да можеш да го търсиш, е нещо голямо“, включва се в разговора настоящият ръководител на „Джуниър бенд“ и една от големите гордости на Иван Иванов – Йордан Цветанов, който влиза в стаята, когато учителят му говори за тънкото изкуство на преподаването, и успява да го просълзи.

„Гордея се с всичките си ученици, но Йордан Цветанов е различно явление. Сигурно защото толкова дълго време вървим заедно в музиката. Когато завърши в Залцбург и се върна тук и спечели конкурса за учител в „Емилиян Станев“, вече знаех на кого ще оставя „Джуниър бенд“. И съм щастлив, че виждам как той развива търновска кларнетова школа и я вдигна до европейско ниво“, споделя Иван Иванов

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката