Загубихме Христо Атанасов – благодетел и достоен българин
На 29 ноември загубихме Христо Атанасов, който повече от 35 години бе опора за сираци и бездомни. Човекът с голямо сърце превърна ветеринарната клиника в Леденик в приют за бездомни и от 1990 г. приютяваше безкористно хора в нужда.
За добрите си дела през 2006 г. Христо Атанасов беше избран в кампанията „Достоен българин“.
И в най-трудните за бизнеса му години той не спираше с благотворителната си дейност, осигуряваше храна за подслонените при него, ремонтираше помещенията, строеше къщи на бездомните, за да заживеят като хората. Приемаше под крилото си младежи, останали без подслон, след като излязат от социалните домове, помагаше им да завършат образование, търсеше им работа. Над 1000 души оцеляха през годините благодарение на неговата упоритост и всеотдайност.
Христо Атанасов сам е познал трудностите на живота още от малък. Родителите му били миньори, работели денонощно и едва 9-годишен той остава сам с баба си. След казармата не успява да си намери работа и е принуден и той да слезе в мината. Четири години работи под земята, но решава, че това не е неговият път, и идва във Велико Търново. Започва работа като боклукчия в „Комунално стопанство“ и тогава за пръв път се сблъсква с изпаднали в истински затруднения хора. И когато идват промените и започва частен бизнес, първите наети работници са именно такива несретници. И така белязва живота си.
Поклон пред паметта му!
Сн. архив „Борба“
Да си спомним за човека с огромно сърце – един от силните хора – герои в поредицата на Сашка Александрова, 2019 г.
Христо Атанасов – за куража да посветиш живота си на другите

Уникална личност с човешко лице. Малко или много имах възможност да поработя с него. Един Ангел с ранени крила който постоянно се опитваше да се вдигне по високо и всички доверени заедно с него. С тая наша пазарна икономика, едва се оправяше но се справяше някак. Те и преподчинените му бяха шантави но работеше здраво и с това което имаше. Никога не говореше за себе си а само за неговите хора. Дано сега е на едно по добро място…
Поклон пред паметта му. Рядко има хора като него. Почивай в мир.