Великотърновски поет е прототип на главен герой в култовия филм „Вчера”

Близо 4 десетилетия изминаха от премиерата на филма „Вчера”, но кинематографичният разказ за живота в елитна езикова гимназия през 60-те години на миналия век продължава да вълнува и е припознат от всяко младо поколение.

Историите покрай създаването на култовата лента все още будят любопитство, особено за прототипите на главните герои. Един от тях срещаме често по великотърновските улици, защото живее и твори в старата столица и е известно име в литературните среди.

Поетът, писател и журналист Борислав Костов попада в книгата и сценария на Владо Даверов неслучайно.

Двамата не само учели в една класна стая и паралелка в прочутата ловешка Немска езикова гимназия „Ернст Телман”, за която се разказва, но дори са били в едно спално помещение в пансиона. Ролята на ученика Костов, всъщност само неговото име не е сменено в сценария, се изпълнява от Чочо Попйорданов, който с импровизации и отлична актьорска игра прави героя един от главните. А самият Борислав Костов пази свежи спомени за ученическите си години там, както и за случките пресъздадени във филма, повечето реални. „През есента на 1962 г. постъпих в Немската езикова гимназия. Бях момченце от малък провинциален град – Берковица, и ме настаниха в пансион. Отначало бяхме непознати, но станахме толкова близки, че тази религия, наречена Немска езикова гимназия, се настани завинаги в живота ни.

След 5 години от училищния й портал излезе един оформен млад човек, готов за живота в обществото. Битува митът, че тази гимназия е била само на деца на посланици, на генерали и на силни татковци. Имаше и такива, но те не се държаха на висотата на служебното положение на родителите си, а бяха незабележими, заедно с нас, децата на обикновени хора. Моят баща например беше началник на пощата в Берковица. Владо Даверов беше много умен, но много нахакан, отличаваше се от другите и беше като малко трънче в очите на консервативното ръководство на гимназията.

Още тогава се интересуваше от литература, но ако не беше филмът „Вчера”, с който стана известен, щеше да си остане редови журналист и писател.

Сценарият обаче го изстреля нависоко, и то напълно заслужено. Ще разкрия една малка тайна. Вярно е, че филмът е бунтарски, говори за отношенията между младото поколение и закостенелите порядки в старото учителско воинство, но истината е, че той написа първо новелата „7 дни в тоя живот”, а после и сценария, според мен, за да си „отмъсти” за това, че го принудиха да напусне нашата гимназия. За повечето хора едва ли е известно, че той не я завърши, но беше с нас на абитуриентския бал през 1967 г. С този филм той обрисува абсолютно автентични образи и показа истински случки от живота на нашия клас. Подчертавам това, защото, като излезе филмът, доста хора от гимназията се афишираха, че те са обрисувани, което не е вярно. Аз като ученика Костов най-добре знам кой какъв е”, подчертава той.

Сред достоверните епизоди, които направиха неговата „б” паралелка известна, са изгарянето на чина, за бременното момиче, както и удавянето на момчето.

„Като че ли съдбата ме тика да бъда все там, където става напечено. Иван Петров Стоянов от Русе беше мой пръв приятел, нашите легла бяха едно до друго в пансионската стая. Показан е и автентичният канал в Ловеч, там ходехме да се къпем. Иван не можеше да плува и в този злощастен ден аз не бях с него, просто бях на практика в завода като стругар. Върнах се, Иванчо ми отстъпи мястото си на масата и каза, че отива с Борко на каналчето. Това бяха последните му думи”, споделя Борислав.

Той също бил бунтар. Бил и отговорник за училищната радиоуредба. Веднъж му донесли плочи на Елвис Пресли, певецът, както и „Бийтълс” били забранени. Борислав обаче пуснал следобеда в пансиона да звучи Кралят на рока, дошъл математикът, отнел плочите, а после му намалили поведението с две единици – за прескачане от прозореца на физкултурния салон по-рано и за пускане на неразрешени плочи.

„Във филма е дадено, че пеем песни на „Бийтълс” и ни се карат. Не е за групата и не всички, а мен ме наказаха, за Елвис Пресли. И още едно нещо ще опровергая, за песента „Клетва”, която е във филма и се пее навсякъде, и в нашата гимназия също. Ние такава клетва не сме давали в пансиона, но е чудесна притурка. Владо си беше позволил и доста фриволности в рисунката на образите, най-вече на учителите, но бяха интересни и аз също ги приемам. Общо взето нямаше никаква злоба и преследване, ние бяхме привилегировани в тази Немска езикова гимназия да бъдем възпитавани от добри хора”, продължава разказа си Борислав Костов.

Владо Даверов, описал истински типажи, единствено запазил неговото име.

Обяснението на Борислав защо го е взел за прототип е, че бил известен в гимназията, веселяк, правел всевъзможни щуротии, спортувал и много се влюбвал. „Учителите много ме обичаха, но и много ме наказваха. Бях може би и единственият ученик, който два пъти е гонен от пансиона в една учебна година. Владо е копирал точно неща от моето поведение. Мен ме караха в 8-и клас заради дребни прояви да пиша писма до родителите ми и това е отразено във филма. И лафът ми „А стига бе” на ученика Костов също го има”, продължава разказа си поетът.

Няколко години преди трагично да загине, Петър Попйорданов бил във Велико Търново, Борислав Костов го видял пред театъра и му казал кого е играл във филма „Вчера”. Дотогава актьорът не е знаел.

Владо Даверов и Борислав Костов се ценели и уважавали като творци през годините, макар и от разстояние. Когато сценаристът става ръководен кадър във в. „Демокрация”, три пъти молил Борислав Костов да стане кореспондент заради острото му перо. На последната молба великотърновецът се предал. Той е автор на 4 книги за Немската езикова гимназия в Ловеч и с право се нарича неин летописец. Обещал е да напише книга със заглавие „Владо” за автора на „Вчера”, в която смята да бъде напълно обективен и честен и да спомене за неща, неписани и неизречени досега.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив