Новият зам.-ректор на ВТУ доц. д-р Боряна Здравкова: „Има голям потенциал в студентите, има много будни хора“

Доц. д-р Боряна Здравкова пое поста на заместник-ректор по учебната дейност във Великотърновския университет от септември.

Тя е родена през 1971 г. Завършва висшето си образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1994 г. в специалност „История“. От 2000 година е част от общността на университета – първоначално като служител в Педагогическия факултет, а от 1 ноември 2006 г. след спечелен конкурс за асистент и като преподавател в същия факултет. През 2013 г. придобива образователна и научна степен „доктор“ по научна специалност „Теория на възпитанието и дидактика“ (социална педагогика). От 2015 г. заема академичната длъжност „доцент“ по социална педагогика.

Административният опит на доц. д-р Боряна Здравкова включва два мандата като заместник-директор на Педагогическия колеж в Плевен (2015 – 2019 и 2019 – 2023 г.). През 2023 г. е избрана за директор на колежа за мандат 2023 – 2027 г.

Пред „Борба“ тя сподели своите виждания за развитието на университета, студентите и образователната система.

– Отскоро сте зам.-ректор на първия извънстоличен университет, какво ви мотивира да приемете поста?

Мотивира ме това, че се приемам здраво свързана с университета. Съзнателният ми и професионален път е минал тук. В интерес на истината не съм си представяла, че тук ще е моето работно място, не говоря за заместник ректорския кабинет, а по принцип за Великотърновския университет. Но вече 25 години съм част от университета. Колкото и клиширано да звучи – приемам го като моя университет и чувствам, че трябва да бъда полезна с това, което имам като експертиза, компетентност и професионални умения.

– Бихте ли разказали малко повече за професионалния си път?

Завършила съм магистърска степен по история тук, в университета, през далечната 1994 година. Тогава бяха трудни времена, и футболни, които бяха много емоционални. Имаше големи проблеми с професионалната реализация. Спомням си, че съм кандидатствала за учител по история заедно с още 60 души. Беше почти невъзможно човек да започне работа по специалността, която харесва и обича. След няколко години лутане се оваканти място в администрацията на университета и започнах като административен служител. Това се случи през 2000 година. Шест години имам опит като секретар на факултетска канцелария. Тоест, аз съм минала по нивата. И сега, стоейки на този стол, мога да кажа, че до голяма степен ми е позната спецификата на учебния процес, което ми дава доза успокоение, че мога да се справя с предизвикателството, което приех. Разбира се, имам и притеснения доколко полезна и успешна ще бъда, но за себе си съм убедена, че ще направя всичко необходимо в този така важен ресор. А именно да имаме студенти, качествени студенти и ние да предлагаме качествено образование.

– Трудно ли е в България да се предлага наистина качествена образователна услуга, предвид че студентите в цяла България намаляват?

Вярно е, че намаляват, но може би малко по-сериозният проблем в момента е, че така е устроена системата, такива са съвременните образователни политики, които предполагат широк вход към висшето образование. Но така е и в другите общества, където има добре функциониращи образователни системи. Следва да се стеснява и на изхода да излязат най-добрите, най-мотивираните и най-подготвените. Може би това до някаква степен понижава качеството, но аз мисля, че стига човек да иска, говоря вече като преподавател, да предава своя опит и да се развива, нещата се получават. Има много умни, будни млади хора, които искат да се развиват. Моят опит показва, че немалка част от тях вероятно не са достатъчно информирани и тук е нашата огромна роля, на преподавателите, заедно с това, което им даваме като знания, да ги информираме и подкрепим. Вярвайте ми, има голям потенциал в студентите, с които работим всеки ден.

– Какви са приоритетите, над които ще работите в оставащото време до края на мандата?

– Един от приоритетите е работата по привличане на чуждестранни студенти в нашия университет. За тази цел ние трябва да предложим атрактивни програми. Те трябва да са на разпознаваем език, например английски. Това не е лека задача, защото изисква стиковка между факултетите за разработване на учебна документация и осигуряване на преподавателски екипи, които да поемат обучението.

– Как Ви помага големият административен опит и като ръководител на Педагогическия колеж в Плевен?

– Това помага, защото опитът ми в Плевен е 10 години. Той е точно в същия ресор по учебната дейност. Занимавала съм се с въпросите на учебната работа. Това е един опит, който пренасям тук, но не мога да сравнявам мащаба. Въпреки това алгоритъмът ми е познат и това ми помага за моите задължения сега. Това е един от мотивите да приема предложението и съм сигурна в познанията, които имам.

– Какви са целите, които си поставяте?

– До края на мандата има малко повече от година и половина. За това време не могат да се направят велики неща. Моята цел е да продължа граденото до този момент. Да направим успешна кандидатстудентска кампания, да работя върху онези въпроси, които изискват оптимизация. По отношение на подобряване на организацията на учебния процес и качеството на учебната дейност. Целите ми не са големи, но се стремя да са реалистични и ще направя всичко по силите си. Погледът ми обаче не стига до края на мандата, защото мислим в перспектива. Трябва да помислим за съвместни програми с други висши учебни заведения, ще работя и в тази насока – за дългосрочни и стратегически за университета цели.

Михаил МИХАЛЕВ