Авторът на „Мамник“ във В. Търново: „Поставил съм си за цел да възраждам забравени същества от родния фолклор“
Авторът на „Мамник“ Васил Попов гостува в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. Той се срещна със свои почитатели, за да представи последната си книга „Лехуса“, която се явява продължение на екранизираната „Мамник“.
Старата столица е последната спирка от турнето му, а представянето на книгата привлече много любители на свръхестествените истории и фентъзито. Скромен, естествен и непринуден, Васил Попов отговори на зададените въпроси и разкри своето виждане за интереса към неговите книги и бъдещите си планове в литературата.
– Защо решихте да станете писател?
– Това е процес, който и аз не осъзнах как се случи, в началото се надявах, че ще се занимавам с режисура, започнах като ученик да си записвам едни истории, които не съм си представял един ден да ги видя екранизирани. И изведнъж осъзнах, че не пиша тези истории за сценарии, а като разкази и те станаха такива. От разкази станаха романи и лека-полека се случи.
– Какво беше първото произведение, което сте писали, кога и къде публикувахте първата си творба?
– Понеже съм от Немската гимназия, навремето пишех първо на немски език и първия конкурс, който съм печелил, беше в Австрия. Наградените произведения ги включиха в една малка книжка, бях на 16-17 години.
– Защо избрахте да пишете в този жанр, съчетавате фентъзи, хорър и фолклор?
– За мен това е по-интересното, вътре има и исторически елементи, любовна история и комедия. Поради тази причина и книгата има успех, защото различните читатели успяха да открият нещо за себе си.
– Какви сюжети и персонажи използвате от българския фолклор и откъде черпите информация за малко познати и дори неизвестни същества?
– Черпя информация от наши фолклористи и етнографи. От книгите на Иваничка Георгиева, Димитър Маринов, Михаил Арнаудов, Христо Вакарелски.
– Как подбирате кое митично същество или легенда да превърнете в своя история?
– Аз съм си поставил като цел да възраждам забравени същества от българския фолклор, за които малко хора знаят. Това е начинът да възродим интереса към тях, като ги вградим в сюжети. Мисля, че мамникът и лехусата, че и аждерът бяха обречени на забрава.
– По БНТ тръгна сериалът „Мамник“. Какви са Вашите впечатления след първите отзиви?
– Нямах време да проследя какви са отзивите за сериала, защото тръгнах на турне. Има хора, които го харесват, но и такива, които казват, че не е като книгата. Зрителският интерес е невероятен. За пръв път се прави такъв сериал, в който има чудовище, което ще бъде изцяло направено на компютър. Това показва, че има глад за такива истории. Аз бях част от екипа на сценаристите, бях в целия процес. Това беше много вълнуващо. Има разминавания, но тази история не ми е толкова лична, че да държа всичко да е 1:1 с книгата.
– Какво представляват мамникът и лехусата?
– Мамникът се ръководи от вещица. Представлява голяма птица, която мами хората и ги привлича, като имитира гласовете им. А лехусата е дух, който е произлязъл от дух на майка, на която е убито детето. След това тя се връща като демон, за да тормози майките първите 40 дни след раждането. Това според мен е обяснение на родилната депресия навремето.
– Защо българинът толкова много се вълнува от мистичните създания, това народопсихология ли е?
– Мисля, че навремето всеки народ е вярвал в свръхестественото, защото не са могли да си обяснят много неща. Хората са измисляли и практики как да се предпазват, може би чрез силата на внушението. Навремето са вярвали, че родилката може да се предпази от лехусата, ако не излиза 40 дни и целият й креват се омотава в червени конци, сега на всички се връзват червени конци.
– Какво следва след „Лехуса“?
– „Аждер“ вече излезе на аудио, сега ще излезе и на хартия. Другата седмица заминавам за Антарктида за месец. Аждер е нещо като змей, но аз исках да видя и връзката с Асклепий и змиите. Исках да видя къде е генезисът в археологията и митовете.
– Какво Ви предстои на Антарктида?
– Отивам там заради продължението на „Пермафрост“. Христо Пимпирев се обади и каза, че е чел книгата и ме покани да отида. Още миналата година ме покани, но нямаше как да реагирам толкова бързо. А и тогава все още се снимаше и аз бях пред дилема, това се случва веднъж в живота, затова избрах да остана. Но сега ще отида на Антарктида.
Михаил МИХАЛЕВ
Снимка: авторът
