История в камък и дърво разказва за старите къщи и опустелите села в Балкана

По следите на архитектурното наследство на опустелите села в Габровско и Великотърновско, или Централния Предбалкан, ни превеждат филм и изложба на фондация „Институт за културно наследство.

Екипът на сценариста и режисьора на документалната лента „От камък и дърво – архитектурното наследство на пустите селища“ Стилиян Станимиров е посетил над 40 обезлюдени селища или в които живеят от 1 до 5 души в общините Габрово, Трявна, Дряново и Велико Търново.

Във Великотърновския регион те са 13 на брой и носят звучните имена, които не трябва да забравяме – Горановци, Бижовци, Димовци, Бойчовци, Дойновци, Бочковци, Йовчевци, Дунавци, Бранковци, Долен Еневец, Цепераните, Сеймените и Самсиите (Виларе).

И изложбата, и филмът вече имаха своите премиери във Варна, Дряново и Трявна, а на 26 януари ще бъдат показани във Велико Търново в хотел „Премиер“, зала „Царевец“. От 15 часа ще има архитектурна работилница съвместно с ученици от ПГСАГ „А. Попов“, в 17,30 ч. е прожекцията филма, а след нея е откриването на фотографската изложба. След пътуване в България филма и изложбата ще видят и във Франция.

Ръководителят на проекта и председател на фондацията се е спрял на тези две области, защото по статистически данни в тях има най-много обезлюдени села, а някои са изтрити от административната карта на България. Идеята е да бъде документирано изчезващото архитектурно наследство – начин на градеж, строителни елементи, детайли и да бъде то съхранено за поколенията. Поне това, което е останало. А съпътстващата фотоизложба играе ролята на архив, защото природата постепенно и неизменно си връща отнетото някога от хората, за да си направят домове и да се организират в селища.

„Много от селата, които проучихме, са напълно обезлюдени, към повечето пътищата са труднопроходими.

Нашият филм и изложба не просто инвентаризират видяното, но са и емоционален прочит на историите на хората, с които успяхме да разговаряме. Видяхме разруха, тъга и в същото време надежда. Когато се срещахме с тези, които все още живеят там, най-вече през лятото, видяхме, че полагат грижи за наследствените си имоти. Спомняха си с умиление преживяното в детството и се надяваха и техните деца и внуци да продължават да се връщат.

С прожекциите, които правим, искаме да привлечем вниманието не само на местните, но и на различни организации и институции. Защото това са отлични места не само за живеене, но и за образователни дейности, за туризъм, за декори на филми. Да вдъхнем нов живот на тези селца и да покажем, че те може би са забравени, но не загиват и в тях все още има бъдеще. А и след пандемията в някои от тях има вторично заселване“, разказва за „Борба“ Стилиян Станимиров.

 

ЛЕГЕНДИТЕ

 

Изключително впечатление направили на екипа селата Цепераните, Сеймените и Самсиите, което по-късно приема името Виларе. Те са високо в планината и заедно с Горановци са включени във филма. „Във Виларе се стига само пеша, защото пътят обрасъл, а селището е изключително мистериозно. Трите имат обща легенда. Баща имал трима сина, които били в турската армия. Обвинени в шпионаж, те избягали. Първият основал Цепераните. Занимавал с лекуване на рани и от цепене на рани дошло и името. Вторият се заселва малко по-нависоко – в Сеймените, а третият така и не се оженил, останал сам и оттам – Самсиите. По-късно това последно село се нарича Виларе, може би защото става притегателно място за вили, но реално в момента никой не го обитава“, продължава разказа си режисьорът.

В Цепераните се срещнали само с едно семейство, което се оказало от германски лекар и жена му, също лекарка.

Купили си къщата преди много години и я обитават през лятото. В тези села им показали къщата на Богдан войвода, между Цеперани и Сеймени, на герои от Българското възраждане, което дало надежда на екипа, че животът не е спрял, само е в застой. „Хората изключително много ни се радваха. Не се притесняваха от камерите, микрофоните и дрона и от това, че сме им непознати. С удоволствие си разказваха историите, отваряха домовете си за нас, черпеха ни. Гостоприемни балканджии, усмихнати и готови да ни помогнат, когато закъсвахме с колата по трудните за преминаване пътища.

Голяма част от тях станаха и герои на филма, който бе заснет от август до октомври миналата година. В Горановци, Великотърновско, говорихме с наследници, те си спомняха как са ходили на училище в съседно село, как си пишели домашните в къщата, все едни такива мили спомени.

В Сеймените живее фермер, чиято съпруга по майчина линия притежава имота. Тя пък ни разказа как момичетата ги пращали в Тракия да слугуват в богаташки семейства. Имахме и срещи с елени, диви прасета, видяхме и следи от мечка“, впечатлен е Станимиров.

Подробно е проследена т. нар. старопланинска архитектура.

Къщите са с кръстовидна форма, в централната част е огнището, с одая, малко помещение за склад и голям чардак. А в приземния етаж били животните. Стилиян Станимиров се радва, че все още има доста запазени такива къщи, поне във всяко едно село, което посетили, както и сайванти, показващи поминъка на населението. „За съжаление, повечето са разрушени, защото покривите им са с тикли, които, като не се сменят, покривът протича, водата тръгва по дървената конструкция, а оттам се рушат и стените. Интересно е, че има архитектурни разлики между четирите региона. Колкото къщите са по-нависоко в планината, толкова са по-малки и ниски, с остър покрив, за да не се задържа тежкият сняг. В Дряново и Трявна са от по-градски тип, но като цяло разположението на помещенията в къщите е навсякъде еднакво“, твърди авторът на филма.

Надеждата му е, че все още има хора, които пазят традициите и паметта и са готови да предадат цялото това знание и магия на Централния Предбалкан на своите наследници.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. Стилиян Станимиров