Готово е хидрогеоложко обследване на водоизточници в 5 села и в Полски Тръмбеш

Сондажите ще започнат от Масларево и Куцина, където безводието е най-сериозно

 

Фирма извърши хидрогеоложки проучвания за водоизточниците в Масларево, Куцина, Полски Сеновец, Страхилово, Обединение и града.

След това бе изготвена и връчена на Община Полски Тръмбеш обяснителна записка за резултатите от извършеното хидрогеоложко обследване на водоизточници за питейно-битово водоснабдяване в посочените населени места. Проучването бе извършено от пловдивската фирма „ВОДОКАНАЛГЕОТЕХ”ЕООД по заявка на Общината и в него са участвали и представители на ВиК.

Сондажите ще стартират вероятно през пролетта от селата с най-сериозни проблеми с водата – Масларево и Куцина, посочи кметът на общината Георги Чакъров. Хидрогеоложките проучвания в двете села ще струват по 23 480 лева, се посочва в обяснителната записка. След получаване на всички разрешителни и гласуване в Общинския съвет за финансиране ще започне сондирането.

МАСЛАРЕВО. Хидрогеоложкото проучване ще се изразява в направата на 6 проучвателни сондажа с прогнозна дълбочина до 7 метра, доказваща мощността на глинестото покритие.

Половината ще се оборудват като пиезометри. С тях ще се установи дълбочината на залягане на водоупора, представляващ долнокредни варовици и мергели, които са водоносни в най-горния си изветрителен слой. Пиезометрите ще се тестват, за да се получат данни за хидрогеоложката интерпретация. Ще се направи геоложки разрез с фиксирано водно ниво в него. При получаване на тези резултати ще може да се проектира водовземно съоръжение, като в случая това ще е хоризонтален непотопен дренаж. Точката на заустване на дренажа ще бъде насочена към съществуващата събирателна шахта, се казва в доклада. По топографска информация водоизточникът в Масларево е с дължина 360 метра.

В момента от тази дължина вероятно работят само около 85 метра, т.е. с над четири пъти по-малка дължина. Моментният дебит на водоизточника, по информация на служителя, който го поддържа, при проверката е бил О # 1.0 15. В него инсталираната помпа трябва да отчита както дебита на водоизточника, така и напора за да праща в напорния резервоар 86,4 куб. метра в денонощие. При норма на потребление, такава, каквато е за такъв тип населено място, 120 литра за денонощие, това водно количество трябва да стигне за 700 души, при условие че не се ползва и за поливане в дворовете. Според фирмата най-подходящо е да се направи ново хидрогеоложко проучване в контура на този водовземен участък, като се изхожда от позицията, че сега на площадката документално не съществуват проучвания.

КУЦИНА. В селото има изградени 5 шахтови кладенци.

Те са в землището на селото и за тях има оформени пояси на санитарно-охранителната им зона. Всички шахтови кладенци са с дълбочина от 5.80 м до 6.00 м. Водното ниво се колебае в зависимост от водните стоежи в р. Янтра, тъй като основен подхранващ източник на подземните води в терасата се дължи на нейните повърхностни води.

Фирмата предлага наличните кладенци да се пресондират с дълбочина до навлизане във водоупорния пласт, състоящ се от мергели и пясъчници. През 1977 г. Зонална проектантска организация – Велико Търново, прави хидрогеоложки проучвания за водоснабдяване на стопанския двор на с. Куцина. Направени са 9 броя проучвателни сондажи. Литоложкият профил е категоричен, че това са терасни материали, отложения на р. Янтра. Същинският обобщен водоносен пласт е на дълбочина от 5,60 м до 8,60 м и е представен от разнозърнести чакъли с пясъчен запълнител.

ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ. Селото се водоснабдява в момента основно от водовземния участък при с. Петко Каравелово.

Той се състои от три броя шахтови кладенци в терасата на р. Янтра. Освен тях има и локални водоизточници, които се ползват може би частично, мнение на ВиК. На предадената технологична схема са посочени два водоизточника. По начина на означаване са дренажи. Явно не се притежава актуална информация за тяхното състояние, защото е направен оглед на една събирателна шахта в селото. Проблемът е по-скоро свързан с изправността на съоръженията. Това са на първо място водоизточниците, след това водопроводната мрежа – довеждаща и вътрешна (в населеното място), а така също на съоръженията по нея – събирателни шахти и напорен резервоар. Ако се наложат разходи по тези дейности, то те са свързани с ВиК – проектиране (актуализиране на съществуващата водопроводна мрежа).

ОБЕДИНЕНИЕ. Съгласно технологичната схема селото се водоснабдява от два водоизточника, които представляват отточни дренажни съоръжения.

Единият се намира в северозападна посока в и влиза гравитачно във вътрешната водопроводна мрежа, като покрива т. нар. „ниска зона”. При проверката не са видени водните количества, които се подават към момента, не е било възможно да се стигне и до довеждащия водопровод, където има една облекчителна шахта. Водовземният участък обаче е бил без видими признаци на нарушено водоподаване, защото неотдавна му е правен ремонт.

Другият дренаж се намира североизточно в селото. Подземните води от този участък се добиват също от дренажно съоръжение от няколко шахти и се довежда гравитачно до черпателен резервоар с обем 50 куб. м. Водата се подава помпажно към резервоар с обем 160 куб. м. Фирмата предлага в Обединение да се почистят храсти и дървета край двата дренажа. На този етап обаче не може да направят други предписания поради липса на достатъчно техническа информация.

СТРАХИЛОВО. Направен е оглед на водовземния участък, намиращ се западно от селото.

Представлява отточен дренаж с дължина 370 м. Той е в сравнително добро състояние. Водите се отвеждат до шахта, в която са заустени още два водоизточника. От гофрираната довеждаща тръба се вливат водите на шахтов кладенец. От него водите се подават чрез помпа, а от дренажите водите постъпват гравитачно. Общото водно количество е около О # 5.0 1/в. Чрез хранителна тръба водите постъпват в резервоар с обем 100 куб. м. Оттам чрез припомпване те влизат в напорен резервоар с обем 300 куб. м. Това водно количество е предостатъчно за питейно-битовото водоснабдяване на с. Страхилово, ако не се прекалява с ползването за поливане.

Град Полски Тръмбеш се водоснабдява от яз. „Йовковци”.

Преди да бъде включен към тази водоснабдителна система, е имало и други алтернативни намерения за питейно-битово водоснабдяване от локални водоизточници. Такива са проучени и на такава база са направени два шахтови кладенци в терасата на р. Янтра. Освен тези водоизточници в Индустриалната зона на гр. Полски Тръмбеш има други, но те е по-добре след възстановяването им да послужат за нуждите на предприятията, складовите и логистични зони, намиращи се в нея. За гр. Полски Тръмбеш са достатъчни посочените шахтови кладенци като алтернатива. Ако техният потенциал е по-голям, което е твърде възможно, техните води могат да бъдат ползвани и за други съседни населени места, ако възникне такава необходимост.