Петя Василева – от шофьор на тролей до голямата страст да бъде учител

ТЯ РАЗБИРА ОТ ДВИГАТЕЛИ И АВТОМОБИЛИ И ДЪЛГИ ГОДИНИ БЕШЕ НАЙ-МЛАДАТА ШОФЬОРКА В ОБЩЕСТВЕНИЯ ТРАНСПОРТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, след като се качила в тролея едва на 18 години.

Карала е такси, работила е в социалната сфера, във ВТУ. За кратко съдбата я изпратила в Професионалната гимназия в Павликени, където е била и учител, и инструктор в учебния център. Освен това е инструктор на бъдещи шофьори, а в момента е учител по професионална подготовка в СУ „Владимир Комаров“ във Велико Търново. Петя Василева преподава всички професионални предмети на учениците, избрали да учат „Сътрудник социални дейности“ и на практика разработва тази специалност, която бързо набира скорост и привлича интереса на седмокласниците, които трябва да избират професия.

„Сега съм точно там, където искам да бъда и се чувствам удовлетворена. Учениците ми са прекрасни“, категорична е Петя Василева. И признава, че всички професии, които е упражнявала, и хората, с които животът я е срещал, са я научили да приема различията и да дава шанс.

Вярна на сърцето си, тя сменяла работни места и едновременно с това учила.

Всеки път, когато чувствала, че не си е на мястото, тръгвала в нова посока. Една от тези посоки я завела чак до морето, където поработила при приятели, в свободното си време четяла, мислела, преосмисляла изборите и решенията си, открила природата и меката сила, с която тя трансформира всичко в любов. Когато се върнала в старата столица, се върнала и в таксито и започнала да учи в Русе за инструктор, а след това и за инженер. „Докато вървяха курсовете за инструктор, една колежка ме попита защо всъщност не уча инженерна специалност, след като техниката и автомобилите са ми в кръвта. Първата ми реакция беше да кажа „не“, но тя не се отказа, заведе ме в университета, попълни ми документите, записа ме, аз само я следвах. И открих, че техниката наистина ми харесва и сега нито за секунда не съжалявам за инженерното си образование“, споделя Петя.

Завършила курсовете за инструктор и започнала да прави точно това, което иска – да служи на хората, но да го прави по свои правила и сама да си е началник.

Докато преподавала умения на бъдещи шофьори, продължила да кара такси и даже започнала да раздава на всеки клиент бонбонче с късметче. А късметчетата били пълни с интересни сентенции, които тя преписвала от книгите или запомняла от разговорите си с мъдри хора. Освен това продължавала да учи и да надгражда образованията си с професионална квалификация учител.

ПОСЛЕ ПЪТЯТ Й Я ОТВЕЛ В СОЦИАЛНАТА СФЕРА И ТЯ Й СЕ ОТДАЛА С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ. Не се отказвала от нито една възможност да учи още и още и да трупа опит. Тук научила много за уязвимите групи хора и за децата в риск. Разбрала колко важно е човек да бъде в своята си общност, която да му помага да се изправя, да продължава напред и да преодолява натрупаните травми от живота си. Не се отказала и от работата си като инструктор и така, докато един ден съдбата отново не й дала следващия знак. Един ден станала свидетел на мила сцена между инструктор и неговите ученици. Наблюдавала как общуват помежду си вдъхновяващият учител и щастливите деца.

„Учебната кола беше на Професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“ в Павликени и нещо в сърцето ми трепна.

Замислих се какво ми трябва, за да бъда на мястото на този учител – да съм инженер и да имам педагогическа правоспособност. Имах всичко това, но не познавах никого в сферата на образованието. Обаче се появиха обяви за работа и аз откликнах веднага. Подадох документите си в едно училище, където срещнах човек, който ме заведе в гимназията в Павликени. Останах там и бях учител и инструктор в учебния център“, разказва Петя Василева.

ЗА МЯСТОТО СИ НА УЧИТЕЛ ПО СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ В СУ „ВЛАДИМИР КОМАРОВ“ ПЕТЯ СЕ ЯВЯВАЛА ДВА ПЪТИ.

Когато научила, че в гимназията откриват нова специалност „Сътрудник социални дейности“ и търсят учител, тя събрала необходимите документи само за няколко часа и отишла да ги подаде с ясното съзнание, че е закъсняла. Обаче се оказало, че срокът за кандидатстване дори не е стартирал, толкова нетърпелива била Петя за тази работа.

Явила се на интервю, харесали я, но когато видели, че има диплома на инженер, й предложили да преподава инженерна специалност. Петя обаче отказала, защото в учебната програма имало не точно инженерните дисциплини, които тя е завършила. „Ако имах три месеца време да се подготвя, сигурно щях да приема. Но годината започваше след по-малко от месец, нямаше как за 10-15 дни да наваксам неща, които не зная. А и към децата не е честно. Казах „не“ и продължих по пътя си. Но те ме потърсиха и ми казаха, че, ако все още искам мястото за учител по социални дейности, само трябва да се явя пак на конкурс. И съм тук, разработвам тази интересна специалност и това ме прави щастлива“, казва Петя.

И признава, че обича да бъде и учител, и инструктор, затова в момента практикува и двете професии. Обучила е повече от 500 курсисти, които успешно са взели шофьорските си книжки, а децата, които предстои да изберат пътя на социалния работник, тепърва ще се умножават.

„И учителят, и инструкторът могат да провалят детето, ако поискат. Аз не искам това, затова, когато някой ученик тръгне към мен агресивно, не отговарям с агресия, а с обич. Опитвам се да покажа на детето, че има и друг начин на общуване. Затова и в класната стая не заключвам нито едно чекмедже в бюрото ми. Учениците знаят, че могат по всяко време да вземат от там каквото им е нужно. Това доверие, което съм им делегирала, ги прави отговорни и така няма нужда постоянно да им чета лекции за доброто и за лошото“, обяснява Петя Василева, която тази година за първи път е класен ръководител на 8 клас.

В свободното си време тя не спира да чете и да се разхожда в природата. Там събира естествени материали, от които после майстори красиви предмети. Обича и да рисува и най-често рисува герои от детски книжки, защото те са винаги усмихнати. Мики Маус е нейният любимец и негови стикери има къде ли не – по дрехите й, по раницата и портмонето, по колата. По стъклата на колите й – и личната, и учебната, стои и надписът „Обичам“, защото: „Обичам всичко, което правя. И хората обичам. Харесва ми Вселената във всяка минута да усеща тази моя обич. Обичам и съм благодарна и се надявам учениците ми да вземат това от мен – вярата, че да бъдеш добър, е избор!“.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА