На 102 години стана единственият жив ветеран от областта /СНИМКИ/

27.01.2026 БОРБА БГ 1009 четения 0 Comments

Никола Петров Николов още помни светещите куршуми и ранените другари

102 години отпразнува Никола Николов, който е единственият жив ветеран от войните в област Велико Търново. Той живее в Горна Оряховица и е от последните ветерани в страната и жив свидетел на събитията по бойните полета отпреди повече от 80 години.

Той е роден през далечната 1924 година в стражишкото село Водно, където днес живеят едва няколко души. Ходи на училище, след което се ориентира към занаят. Увлича се по автомобилостроенето и ремонтирането. На 16 години заминава за Горна Оряховица в авторемонтната работилница на австрийския предприемач Шилдер и българския му съдружник Маринов. Остава там до 20-годишен, след което получава повиквателна за казармата. Това се случва на 10 юли 1944 г. На гара Ихтиман се провеждат комисиите, а когато разпитали Никола Николов за уменията му, командирът на разузнавателната дружина поискал да бъде включен при него.

Първоначалното обучение се провежда в Самоков за период от три месеца. Клетвата се състояла точно на 11 септември, два дни след промените в страната. В същия ден Никола получил и радостната вест, че се е родил синът му. След месец обаче войниците от неговата дружина били натоварени на камиони и заминали за фронта.

Близо до Косово поле около 120 души се събрали в двора на изоставена къща, за да починат. Тогава попаднали на обстрел от автоматично оръжие.

Било привечер и куршумите светели, откосите се виждали ясно. Две от нашите момчета били простреляни. Никола и още трима негови бойни другари получили заповед да придържат и носят ранените до българския лагер. Било ноември и вече имало сняг, трябвало да намерят брод през дерето, до което се озовали. Нагазили в студените води до колене, но преодолели препятствията. Накрая стигнали до мотоциклетната рота. По заповед на командира ранените били настанени в кошовете и откарани за лечение.

И до днес Никола Николов не знае какво се е случило с пострадалите. Така или иначе войната за него продължила. Не казва, че го е било страх, но признава, че можело да се очаква всичко по бойните полета. Обстрелвали ги и с минохвъргачи, но тогава били добре прикрити в дъбова гора.

Остатъкът от службата му преминал в София. Предлагали му да остане там като шофьор в армията, но той в крайна сметка решил да се върне в родния си край. Направил си къща на село, а през 1949 година станал трудовак в Търново.