Родителство с обич и граници: 1. Как да накараме детето да ни слуша, запазвайки достойнството – неговото и нашето
Мила Томова-Прусийска води всяка сряда “Училище за родители” със съвети как да накараме детето да ни слуша с желание
Често пъти нашето родителско търпение бива тествано с детското непослушание. И ако да речем моята граница на търпение е сравнително висока, то тази на мъжа ми е по-ниска. На всеки прагът на търпение е различен. Казано малко по-народно, това, че ние си търпим децата, не означава, че и светът ще ги търпи. Здравословното нещо за тях е да им помогнем да се държат така, че обществото да ги приема (а не само ние).
Много често, когато става дума за метода Монтесори, ще чувате, че децата имат свободата да се занимават с интересни за тях дейности. В същото време те имат естествена потребност от подреденост и предсказуемост, защото това ги кара да се чувстват спокойни и уверени да експериментират и учат, както и да са по-кооперативни. Как обаче да им предложим едновременно свобода и да ги накараме да ни слушат, без да ни се качват на главата?
Двата полюса на родителството
Ще разгледаме двата най-чести родителски модела по отношение на строгостта и нивото на свобода, която се предоставя на децата:
Вариант 1: “Мога да правя каквото си поискам!”
* Без правила, без граници;
* “Всичко ми се разминава”;
* “Твоята работа е да ме забавляваш”;
* “Ще правя каквото си поискам”;
* “Всички ще правят, каквото им кажа”.
Представяте ли си как ще накарате това дете да ви слуша или да се съобразява с вас? Това ли е отношението, което искаме от децата си? Имайте предвид, че тази представа за това как функционира светът се вкоренява в тяхното съзнание:
Това е моментът, в който те никого не слушат, а “командват парада”; започват да манипулират; липсва уважение, емпатия и всякакви автентични човешки взаимоотношения…
Често пъти обаче в даден етап светът ги поставя на мястото им – излъгани от своите представи от ранното детство за живот, в който въртят всички на малкия си пръст, без да се съобразяват с желанията и чувствата на околните изведнъж попадат в друга реалност с правила и последствия, за която не са били подготвени.
Вариант 2: Дисциплина! Да ги държим под контрол ние знаем по-добре, нали сме възрастни?
Какво се случва обаче в детската главичка при този подход?
* “Не мога да свърша нищо “като хората;
* “Трябва да ми се казва какво да правя”;
* “На мен не може да се вярва”;
* “Нямам собствено мнение”.
Страшничко, нали? Тези, които са се опитвали да се преборят със своето ниско самочувствие, знаят, че това не става за 1 или 2 дена, а са нужни целенасочени и дългогодишни усилия, а често пъти и работа с психолог, за да се постигне някакъв напредък ако изобщо се случи…
Според вас тези две хипотетични деца какво самочувствие биха могли да имат? Вероятно за първото ще кажете “високо”, а за второто “ниско”. Какво лошо има в това да си с “високо” самочувствие като в първия пример? Истината е, че това е вид доминантно (доминиращо) поведение, при което детето проявява склонност да мачка, да манипулира, да тъпче.
От другата страна, във втория пример имаме човек, който редовно го: мачкат, манипулират, потъпкват достойнството му.
Големият въпрос е как да постъпим като родители, че хем детето да ни слуша, хем да отгледаме балансиран, уравновесен човек, който да отстоява своята позиция и да зачита околните?
Как да накараме детето да ни слуша в няколко стъпки
* Създайте здравословни граници – едно защитено пространство, в което децата могат спокойно и свободно да експериментират, да могат да грешат, да могат да се поправят, да тренират умения, които ще им трябват по-нататък в живота;
* Съставете правила – целта е да се опитаме да научим децата в техния детски мащаб да спазват правила, които отговарят на социалните норми на поведение.
Конкретни насоки как да създадете свои правила ще намерите в следващото издание на рубриката.
* Въведете ясни и логични последствия дори да направите най-прекрасните правила, те няма да имат никакъв ефект, АКО към тях липсват ясни и логични последствия;
* Прилагайте последствията, които сте въвели понякога ни “омеква” сърцето, смиляваме се и не изпълняваме “заканите” си, като не въвеждаме последствието, за което сме предупредили. Но какво се случва тогава? Детето си казва “Размина ми се!”. И според вас дали в този случай то ще си мисли “О, да, това не е правилно, аз следващия път няма да правя така”?, или пък ще си каже “Добре, значи и така можело”. И какво му остава в съзнанието? Дали ще е разкаяно за поведението си? Дали ще слуша повече? Едва ли…
Вижте цялата статия Как да накараме детето да ни слуша? – MontiWay.BG
Следващата сряда очаквайте: Как да създадем свои родителски правила?
Мила Томова-Прусийска е автор и създател заедно със съпруга си на мобилното приложение MontiWay. В него на едно място са събрани най-честите въпроси на родителите относно отглеждането и възпитанието на децата и съответните работещи решения. Родителите могат да използват MontiWay като личен помощник у дома – с качествени ресурси и персонални отговори от експерти на техните казуси.
Важна част от MontiWay е и затворената Родителска общност – пространство, в което родителят получава яснота и лична подкрепа. Там на всеки въпрос отговаря експерт до 24 часа – педагог, психотерапевт, Монтесори специалист, логопед или педиатър.
Къде да намерите ресурсите
Мобилно приложение MontiWay (страница):
https://montiway.bg/mobile-app/
Книга „Родителство с обич и граници“ (1-7 г.):
https://shop.montiway.bg/products/roditelstvo-s-obich-i-granici
