„Историята” на Звезделин Цонев е антикварна рядкост, навършват се 45 години от смъртта на първия историограф на Горна Оряховица
На 1 март преди 45 години умира първият историограф на Горна Оряховица – авторът на единствената и досега история на града Звезделин Цонев.
Нека му отдадем почит, като си спомним за приноса на този плевенчанин към нашия град. И може би е дошъл моментът да се помисли за преиздаване на Историята му, която отдавна е библиографска ценност. Книгата се появява изключително рядко в антиквариатите, и то на цена над 200 евро.
Роден е като Тодор Сейков Цонев на 16 януари 1903 г. в Плевен. Произхожда от виден възрожденски род, а от съвсем млад проявява афинитета си към литературата и историята. Учи финанси в Свободния университет в София, като междувременно овладява няколко езика – турски, сръбски, френски, румънски и немски.
Любовта го довежда в Горна Оряховица след женитбата му с Андония Николова (родена е в Г. Оряховица през 1906 г., починала през 1989 в София). Двамата започват да издават вестник „Росица“ (1929-1931). Като Андония се води „стопанин“ на вестника, а Звезделин е основният репортер и редактор. В „Росица“ първо започва да излизат като поредица очерците му за Сидер войвода, Георги Бошнаков и др.
През 1932 г. излиза най-важната за Горна Оряховица книга на Звезделин Цонев.
„История на град Горна Оряховица и околностите Лясковец и Арбанаси“ и досега остава единствената що-годе пълна история на града. За написването й е вдъхновен, а и подкрепен от тогавашния кмет Георги Михайлов Айанаджиев. И днес тя е най-често ползваният източник за нашето минало. От нея тръгват и някои любими легенди, като тази за Рустем паша, за тарапаната на Асеневци или похода на Владислав Варненчик.
По-късно Звезделин Цонев издава „Епархийски вести“ в Търново, а по поръчка на Търновската митрополия излиза проучването му „Монастирите и старинните църкви в Арбанаси“ (тогава в Горнооряховска община), като средствата от продажбата на книгата са за уреждане на детска лятна колония.
Творчеството му все по-силно се ориентира към историческата тематика.
До 1944 г. той издава 41 книги, повечето от които са свързани с миналото на България. През 1941 г. прави Карта на обединена и велика България, заради която по-късно е обвинен във великобългарски шовинизъм. Звезделин Цонев помага и за утвърждаването на първите български комикси. Активно сътрудничи на „Картинен свят“, който започва да излиза през 1941 г. и е първото издание от типа роман в картини, както и на други илюстровани вестници и списания.
Илюстративността е много важна за него и при оформяне на книгите му. Той работи с някои от най-известните художници-илюстратори като Вадим Лазаркевич, Димитър Гюдженов, Георги Атанасов, Иван Манев. А книгата му за Горна Оряховица е илюстрирана с 60 фотографии и една голяма панорама от близо метър, в която са сглобени фотоси от основните места в града – Мостреният панаир, фабрика „Орбис“, жп линията, Захарна фабрика, Аеродрумът и др.
В началото на 40-те години Звезделин Цонев е шеф на Дирекцията за контрол на печата, заради което по-късно е обявен за фашист. Но като демократ по душа той помага за издаването на книги на леви интелектуалци, което може би спасява живота му.
След 9 септември 1944 г. писателят е вкаран в черния списък на „антинародни“ автори. Звезделин Цонев е изключен от Съюза на писателите. Арестуван е и след престой в Софийския централен затвор е изпратен в концлагера в Свети Врач заедно с Димитър Талев, Змей Горянин и други изтъкнати културни дейци. Семейството му е интернирано. Книгите му са забранявани и едва в края на живота си получава възможност да публикува отново.
Синовете му Николай и Пламен, които са родени в Горна Оряховица, също се занимават с литература и журналистика.
„Колкото един гражданин е по-добре запознат с историята на своя роден град: с неговото близко и по-далечно минало, с неговите първи хора, герои, труженици, общественици, културтрегери и всички ония, които са го издигали и благоустройвали, толкова повече тоя гражданин става негов любещ син и живее за тоя град“. Това пише Звезделин Цонев в предговора към „Историята на Горна Оряховица“, завещавайки ни дълг към опазването й.
Източник: Исторически музей – Горна Оряховица
Сн. Национален литературен музей
