Еленската епопея, известна като „Малката Шипка”, решава Освобождението

Синът на Пушкин и племенникът на Лермонтов се сражават в битките край Елена и Златарица

 

Героичните сражения в Еленската епопея от края на ноември и първите дни на декември 1877 г. дълги години са подценявани, но именно решителните битки в този край – за Елена, Марян, Златарица и Миндя, предопределят изхода на Освободителната война.

Месеци преди тях в стражишкото село Камен на 12 и 13 юли турците водят голяма битка, а местността е наречена Малката Шипка. В селото има 8 братски могили, издигнати в памет на загиналите руски воини.

След като изгубил при Шипка и възможността по най-прекия път да се притече на помощ на обсадения в Плевен Осман паша, Сюлейман паша потърсил други възможности да окаже помощ на обсадените турски войски в Плевен. През Нова Загора той се отправил към прохода Елена – Твърдица и Железни врата с цел да си възвърне освободените селища от Еленския край и през Търново да се озове в гръб на руските войски. Преминавайки успешно планината, на слизане в Еленския край той срещнал упоритата съпротива на Еленския отряд, командван от полк. Лермонтов, първия освободител на Елена и племенник на великия поет Михаил Лермонтов. Заедно с това пашата трябвало да преодолее и съпротивата на бойците от 34-ти Севски полк, командван от полк. Жиржински, укрепени на позицията край Буйновци и Новачкини. За отбраната на Златарица и Миндя били назначени части от 13-и Донски казашки драгунски полк под командването на майор Колонтаевски.

 

БИТКАТА ЗА ЕЛЕНА

 

Решителни се оказали безспорно боевете при Елена и Марян – ключа за Търново и обсадения Плевен, а оттам и за целия ход на военните действия.

Частите на Сюлейман паша от 19 000 офицери и войници и 39 оръдия действат с главните си сили от 31 табора от изток срещу Елена. Шест табора нанасят удар от юг срещу десният фланг на руската позиция при Твърдишкия проход. Силите на Еленския руски отряд от 5000 офицери и войници и 28 оръдия с командир генерал-майор Павел Домбровски са разположени в три групи. Главните сили заемат позиция източно от Елена три успоредни линии по направление махала Чомаковци – село Разпоповци. Втората група прикрива Твърдишкия проход и прохода Железни врата.

При махала Йовковци е изградена резервна позиция. Руското командване, известено за намеренията на противника, подготвя резерви, които могат да пристигнат при Елена от 6 – 10 часа до две денонощия след поискването им, но е изненадано от османското настъпление. С цената на тежки загуби – 1800 души и 56 офицери, Еленският отряд под командването на генерал-майор Домбровски предотвратил влизането на Сюлейман паша в Търново и оказването на помощ на Осман паша в критичен момент.

Сражението за Елена на 22 ноември (4 декември) 1877 година започнало в 6,30 – 7,00 часа сутринта на предната Марянска позиция и завършило следобед западно от град Елена. То продължило 8 часа.

„Страхувам се, пише английският кореспондент на вестник „Таймс”, че друга история щях да имам за описание, ако не беше спряно настъплението при Елена. Важно и съществено е, че не се позволи на Сюлейман паша още същия ден да се озове пред Света гора (Търново), оттам Плевен бе само на 120 км”.

БИТКАТА ЗА МИНДЯ И ЗЛАТАРИЦА

 

Решителната битка за Миндя и Златарица е на 24 ноември 1877 г. и именно тя предопределя изхода на Освободителната война. На този ден под общото командване на ген. Малахов Пермският, Якутският и 13-и хусарски Нарвски полк, в който е и синът на гениалния поет Пушкин – генерал Александър Александрович Пушкин, с численост 5000 войници атакуват дванайсетхиляден отряд на османците. Към 18 часа те са изтласкани и фронтът е заздравен. Четири дни след победата при Миндя и Златарица – на 28 ноември (стар стил) 1877 г. Плевен пада и войната тръгва към логическата си развръзка.

За битката при Миндя разказва увлекателно за „Борба” бившият кмет на селото Иван Иванов: „Турските войски идват от Елена и през Боаза настъпват към Миндя. В местността Караорман, или т.нар. Ръта, са били сраженията, като целта на турците е била откъм Търново да се озоват в гръб на руските войски и да настъпят към Плевен. Руснаците не им дали да минат реката, боят се завързал в местността Грънчере, където е и паметникът. Там загиват воини от 42-ри Якутски полк с командир майор Емелаки“. В тези героични битки се проявяват частите под командването на полк. Красовски, както и на неговия подчинен майор Емелаки, който организирал отбраната на позицията в близост до Миндя.

Турците дават над 200 жертви, за жалост загиват и 30 руски богатири заедно със смелия им командир майор Емелаки.

Други 7 драгуни загинали в местността Долното ливаде край с. Миндя, паметник на които бил издигнат на височината Попово бърдо край Златарица. Допреди години жителите на Миндя го имали за свой паметник, но при административно прекрояване на територията след 1972 г. той минава към Златарица.

Признателните миндювчани със съдействието на първенците на селото Кръстю Велков, Иван Разсуканов, Пею Пелтеков, Аврам Колев, Юрдан В. Пенчев, Слави Стоянов и др. решили да построят паметник в чест на загиналите войници на майор Емелаки воглаве с техния командир.

През есента на 1878 г., след подписването на Санстефанския мирен договор, в Миндя идва съпругата на Емелаки. Предварително се била уговорила на мястото, на което загива мъжът й, да има камъни за изграждането на паметник. Жителите на Миндя ги карали дотам с волски и конски каруци. Жената дава половината от средствата за паметника в памет на съпруга си, от нея е и кръстът, и започват да го строят. В какъв размер е дарението, историята мълчи. На паметника имало и надпис – „В памет на загиналите от 42-ри Якутски полк“. Мястото е познато в по-ново време и като Братската могила. Намира се по пътя за Елена. Така край Миндя е един от малкото паметници в България, издигнат с пари на вдовица на руски воин, загинал за Освобождението ни.

Получило свободата с цената на много големи страдания и жертви от страна на братята освободители, населението на Еленския край е съхранило дълбока признателност към руския народ.

За да увековечи паметта на загиналите за нашата свобода руски войници и офицери, благодарните жители на Еленския край, са издигнали 11 паметника: западно от Елена, под местността Чукани, под Горни Марян, на Марянската дъбрава, в село Константин, село Костел, Златарица, Караорман и село Миндя.

На 3 март 1878 г. Сюлейман паша е арестуван по настояване на военния министър Реуф паша. В една от общо 12 точки от обвинителния акт срещу маршала и професора по литература за провала на войната той е обвинен и за поражението при Миндя и Златарица.

Ана РАЙКОВСКА