Пет години от смъртта на отец Георгий: „Всеки може да направи лошо, но да направиш добро е много трудно“
Пет години от смъртта на отец Георгий се навършиха на пети март. Архиерейският наместник в Павликени вероятно е единственият в България, който приживе слиза от сцената на театъра и се обрича на Бога.
Затова светското му име Георги Сотиров е било не по-малко популярно. Той е бил една от звездите на Великотърновския театър.
Неговите изпълнения от сцената се пазят в сърцата на зрителите и до днес. Към светото писание го насочил митрополит Григорий, който първо го взел в църковния хор за свещеници. Дядо Иларион, който бил викарий на дядо Григорий, пишел много хубави стихове, които пък били рецитирани от народната ни артистка в театъра Станка Пенчева. Така тази група обиколила цялата страна. След това дядо Григорий заедно с отец Петър Томов решили директно да предложат на Георги Сотиров да се замонаши. Казали му да спре да подскача по сцената и да стане свещеник.
Георги Сотиров бил постриган за монах в Дряновския манастир.
След това за кратко служил в Катедралния храм, след което бил изпратен в Къпиновския манастир. Там прекарал седем години. За това време успял да издигне камбанария, под която имало аязмо и ледена вода. Успял да реставрира и параклиса. През 2003 година отец Георгий е преместен в Павликени и до последния си дъх си спомнял този ден. Там той изкарал 18 години. За това време успял да реставрира 18 храма в района, за който отговарял.
А за вярата отец Георгий говорил много. Твърдял, че трябва да води хората по божия път, а не по грешните пътища. Понякога го питали защо се случват лоши неща, защо Бог ги позволява. Но отец Георгий до последно бил убеден, че Бог никога не върши злини, само оттегля закрилата си от онези, които отказват да се ръководят от божието слово и извършвали лоши дела. Отец Георгий си спомнял приживе един разговор с големия писател Йордан Радичков, който му казал да съветва хората да живеят така, сякаш наистина са видели Иисус Христос.
ВСЕКИ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЛОШО, НО ДА НАПРАВИШ ДОБРО, Е МНОГО ТРУДНО, ОБИЧАЛ ДА КАЗВА СВЕЩЕНИКЪТ. По думите му човек не трябвало да се сеща за Бога в последния момент и само когато има нужда, а да е смирен пред него през целия си живот.
Михаил МИХАЛЕВ
