Училище за родители: 3. Последствия и наказания и колко е важно в тях да има логика
Мила Томова-Прусийска води всяка сряда “Училище за родители” със съвети как да накараме детето да ни слуша с желание
Каква е разликата между наказание и последствие?
Наказанието е вид унижение на личността – то ни бива наложено, без да имаме контрол върху него, нито пък имаме шанс да се поправим. Наказаният го приема като несправедливост.
Последствието, от друга страна, е причинно-следствена и затова очаквана връзка между нашите действия и резултата от тях. Последствието е нещо, за което сме били многократно предупредени, че може да ни сполети, ако продължим с дадено действие. Тоест ние избираме дали да си понесем последствието, което е справедливо – отговорността е в наши ръце и затова то има благоприятно въздействие върху личността.
Как последствието да НЕ се превърне в наказание?
Да преговорим: и най-прекрасните правила няма да проработят, ако липсват ясни и логични последствия.
Какво е нелогично последствие?
Например – без таблет, ако не си подреди стаята. Но това е по-скоро наказание, защото таблетът няма нищо общо с подреждането, т. е. липсва връзката и логиката между причината и следствието.
Какво е логично последствие?
Например: “Опасявам се, че няма да може да си намериш играчките, ако не са по местата си. Може би нямаш нужда от тях и трябва аз да ги прибера някъде, щом няма да ги ползваш”.
Важно е да включваме и положително послание, с което казваме точно какво очакваме от детето – “Ако искаш да играеш с играчките си, трябва да ги върнеш на местата им.”
Използвайте множество предупреждения, предхождащи последствието – по този начин отговорността отива в ръцете на детето (ако избере да продължи, тогава избира и последствието).
Когато са многократно подготвени и дойде моментът за последствието, обикновено децата спокойно се съгласяват и си го понасят търпеливо.
Пример от Монтесори детска градина
Когато една от стаите в детската градина беше в ремонт и всички деца знаеха, че не се влиза вътре, едно детенце (тогава на 3 г.), докато играеше на двора, умишлено нахълта в залата, въпреки всички многократни предупреждения. Тогава аз му заявих, че утре няма да може да играе навън, щом е нарушило това изключително важно правило. В интерес на истината, на другия ден бях забравила за това последствие, но когато дойде време да излезем навън, това детенце само каза “Аз ще остана вътре и ще си играя”. Тоест то помнеше и съвсем спокойно си понесе последствието – което дори не беше чак толкова неприятно, защото се занимавахме заедно и имаше възможност да гледа добрия пример на приятелите си как играят на двора.
В този ред на мисли, за да сработят последствията, те трябва да изпълняват следните условия:
• Да имат поучителен характер – децата да могат да видят добрия пример, като наблюдават останалите, а не да са изолирани в ъгъла и да гледат в точка към стената;
• Даваме шанс на децата да се поправят – често пъти, когато сме ядосани, трудно се контролираме (в още по-голяма сила това важи за децата), затова е много важно да им даваме пример, като признаваме, когато сме сбъркали, и намираме подходящ начин да се поправим – защото същото ще очакваме и от тях.
Никога НЕ карайте насила
децата да се извиняват!
• Много пъти съм чувала някой родител да казва назидателно на детето си “Извини се!”. Моля ви, запомнете – никога не карайте децата насила да се извиняват. Защото единственото, което ще запомнят, е, че по-силният може да се налага, и в тях ще остане чувство за несправедливост. Имайте предвид, че дори да е сбъркал, в яда си човек невинаги е способен да осъзнае вината си, т. е. невинаги се чувства виновен. А може да има и предистория, в която някой “си е изпуснал нервите”, затова винаги изслушваме и двете страни, преди да “раздадем правосъдие”.
• Крайната ни цел е децата да преодолеят егото си и спокойно се извинят – не е нужно това да стане на момента и пред всички, но горещо препоръчваме какво да направят, за да се поправят (напр. “Какво може да направиш, за да се почувства по-добре? Да го гушнеш, да му кажеш “извинявай”, да му нарисуваш нещо, да му споделиш играчката…”);
• В същото време, даваме им и начини за справяне в бъдеще, ако пак изпаднат в подобна ситуация – често пъти този момент се изпуска и децата дори при най-добро желание няма да знаят какво да правят. Обикновено Монтесори учителите отправят послание към всички участници в случката, за да могат следващия път да избегнат изцяло ситуацията или сами да се сдобрят – а често пъти по-нататък да помогнат и на свои приятели да се справят. Например, да използват фрази като “Може ли”, “Искаш ли”, “Изчакай, моля те” и др.
Следвайте тези опорни точки на метода Монтесори в прилагането на последствията и ще видите чувствителен напредък във взаимоотношенията си с детето и едно цялостно израстване на неговата личност, свикнала да поема отговорности за своите действия.
И за финал – пазете достойнството на децата и хората около Вас! Те ще ви обожават за това и с радост ще ви отвръщат със същото.
Вижте цялата статия на Последствия и наказания Монтесори – MontiWay.BG
Следващата сряда очаквайте:
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ТРЪШКАНЕТО
Мила Томова-Прусийска е автор и заедно със съпруга си създател на мобилното приложение MontiWay. В него на едно място са събрани най-честите въпроси на родителите относно отглеждането и възпитанието на децата и съответните работещи решения. Родителите могат да използват MontiWay като личен помощник у дома – с качествени ресурси и персонални отговори от експерти на техните казуси.
Важна част от MontiWay е и затворената Родителска общност – пространство, в което родителят получава яснота и лична подкрепа. Там на всеки въпрос отговаря експерт до 24 часа – педагог, психотерапевт, Монтесори специалист, логопед или педиатър.
Научете повече и задайте своите въпроси на:
Мобилно приложение MontiWay (страница):
https://montiway.bg/mobile-app/
Книга „Родителство с обич и граници“ (1-7 г.):
https://shop.montiway.bg/products/roditelstvo-s-obich-i-granici
