Лясковчанинът Иван Стратев пръв пише книга за горнооряховския бунтовен април 1876
Преди 100 години горнооряховчани решават да отбележат по подобаващ начин годишнината от Априлското въстание и смъртта на Георги Измирлиев – Македончето. Създаден е инициативен комитет, който да подготви честванията. Една от задачите, които той си поставя, е да се издаде книга за събитията през април 1876 г. в Горна Оряховица. Необходимите средства са събрани от дарения и книгата е отпечатана в печатница „Касъров“ – Горна Оряховица.
Автор на книгата е лясковчанинът Иван Стратев, за когото ще ви разкажем в този епизод от поредицата ни за горнооряховския Април 1876 г.
„Подготовката на въстанието в Горнооряховска революционна околия“ е първият опит да се обхванат всички събития от бунтовния април в Горнооряховско. Няколко години по-късно Звезделин Цонев я ползва почти дословно, когато разказва за този период в своята първа история на града. И досега изследването на Стратев се ползва като източник за случилото се преди 150 години. Авторът се опира на спомените на участници в подготовката на въстанието, най-вече тези на Анастас Бендерев. Използва и други изследвания – това на Димитър Страшимиров и книгата на един от членовете на съда, съдил бунтовниците, Юрдан Теодоров, за която ще ви разкажем повече по-късно.
Иван Стратев е роден на Коледа – 25 декември 1885 г. Баща му Васил бил градинар в Русия и е участвал като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. На следващата година се включва в Руско-турската освободителна война. Записан е в Трета опълченска дружина и по време на обучението в Плоещ е произведен в унтерофицер. Бил един от знаменосците на своята дружина. След войната се установява в родния Лясковец, където се ражда и синът му.
Бъдещият писател учи първо в Лясковец, а след това завършва гимназия в Търново.
Учителства за кратко, преди да постъпи в Софийския университет, където през 1910 г. завършва филология и литература. Бил е гимназиален учител в Търново, Лясковец и Горна Оряховица. Автор е на исторически изследвания, драми, басни, разкази, както и на преводи от руски.
Първата му драма „Новите проблески“ излиза през 1911 г. На следващата година издава книга за Максим Райкович и драмата „Мълвата“. През 1926 г. излиза „Подготовката на въстанието в Горнооряховската революционна околия“. Литературното му наследство включва още драмата „Награда“, комедията „Генчо и Денчо – Дъртаците ще се женят“, сборниците „Из полето на мъките и кръвта“, „Те говорят истината“ и др.
Като учител и библиотекар в горнооряховската гимназия, Иван Стратев ръководи и училищен театрален състав. От 1934 до 1937 г. е директор на гимназията в Горна Оряховица. Награден е от цар Борис III с орден за граждански заслуги IV степен.
Дори след пенсионирането си продължава да работи с деца и учителства в непълната смесена гимназия „Максим Райкович“ в Лясковец до средата на 40-те години. През 1942 г. семейството преживява огромна трагедия. Синът му Емил, който е есперантист, написал първата практическа граматика на есперанто в България и последовател на Дънов, е обвинен в шпионаж в полза на Англия и осъден на смърт. Иван Стратев лично моли царя за милост и той обещава да помогне, но докато това стане, присъдата е изпълнена.
В края на 40-те години Иван Стратев и съпругата му се местят в София. Учителят умира на 10 февруари 1971 г.
Източник : Исторически музей – Горна Оряховица
