Родът Грънчарови е символ на горнооряховското Възраждане, отбелязваме 185 г. години от рождението на Вичо Грънчаров

185 г. години от рождението на Вичо Грънчаров отбелязваме тази година. За съжаление, най-забележителният горнооряховски възрожденец е почти непознат извън родния си град, може би защото не умира с героичната смърт на брат си Сидер или на Георги Измирлиев. А реално приносът му е не е по-малък, дори е по-значим.

Родът Грънчарови е символ на горнооряховското Възраждане. Няма друга фамилия, която толкова сърцато да вложи всичко – енергия, пари, живота си дори в каузата за просвещение, култура и освобождение на българите.

Костадин Грънчаров идва в Горна Оряховица от еленското село Хърловци. Вероятно първоначално се занимавал с грънчарство, но после натрупва състояние с търговия на вино, кожи и лой. Със съпругата си Тодорица имат трима синове.

Вичо е най-малкият от братята Грънчарови, роден е през 1841 г. След началното училище в Горна Оряховица отива да учи в Свищов. Вероятно в прочутото класно училище на Емануил Васкидович и Христаки Павлович. Къде е учил търговски науки не знаем, но има спомени, че прилага непознати до този момент счетоводни тефтери в семейния бизнес.

За разлика от братята си, които са едри и силни мъже, Вичо е слаб, с крехко здраве и вероятно цял живот страда от туберкулоза. Науката и просвещението са неговата силна страна.

Влага много средства за подкрепа на горнооряховските училища. Издържа местни момчета в Априловската гимназия и помага за закупуване на книги и периодични издания. През 1869 г. е сред основателите на читалище „Напредък“. Грижи се за девическото образование, той е инициатор за изпращане на две девойки да се учат за учителки в Стара Загора. Подтиква снаха си Елена да създаде женско дружество в Горна Оряховица.

Със същия плам работи и за национално освобождение. Според първите историографи на национално-освободителните борби в Горна Оряховица Вичо възприема идеите на Левски и го съпровожда в обиколките му из региона.

През 1876 г. Вичо се впуска в подготовката на бунта и е най-дейният помощник на апостолите на Първи революционен окръг. За съвременниците си той е най-ярката фигура в революционния комитет. Първи тръгва да възстановява комитети и в околните селища.

След провала на въстанието успява да се измъкне от арестите в Горна Оряховица и се прехвърля в Румъния, където подкрепя други български емигранти. Разорен, останал сам и вече много болен, умира неизвестно къде и кога. Последните сведения за него са от 1877 г. Някои смятат, че сам е сложил край на живота си, според други е умрял в болница в Букурещ.

Източник: Исторически музей – Горна Оряховица