Училище за родители: 8. Детето не споделя? Принудата е най-сигурният път към провала
Кой ли родител не е казвал на детето си: “Дай играчката на другото детенце, не бъди егоист!”, “Споделяй, така е възпитано!”, “Ако не даваш, няма да има кой да играе с теб”…
В традиционното възпитание споделянето често се възприема като задължително социално умение. Ако детето отказва да даде играчка, родителите започват да се тревожат.
Според Монтесори подхода споделянето не е нещо, което можем да наложим насила. Вместо това, децата се научават да споделят естествено, когато са готови и когато го правят от сърце, а не под натиск.
Защо децата на 2-4 години НЕ искат да споделят?
Между 2 и 4 години детето преминава през период на интензивно изграждане на собствената си идентичност. Притежаването на вещи е важна част от това. Съществуват определени етапи на растежа, поради които детето може да не иска да споделя:
* Все още изгражда усещането за “мое” и “твое”. На тази възраст децата осъзнават, че имат вещи, които им принадлежат, и изпитват нужда да ги пазят.
* Чувства несигурност. Ако даде играчката си, не е сигурно дали ще я получи обратно. Възрастните разбират, че споделянето не означава загуба, но малките деца все още се учат на това.
* Не осъзнава гледната точка на другия. Способността да съпреживяваме чуждите емоции (емпатия) се развива след 3-4 години. Натискът за споделяне не ускорява този процес.
* Развива чувство за ред и притежание. В Монтесори средата децата работят с образователни материали, без да бъдат прекъсвани. Това ги учи на концентрация и уважение към чуждото пространство. Ако детето е потънало в игра и изведнъж му вземем играчката, нарушаваме този естествен процес.
Важно е да запомним: Това, че детето не иска да споделя на 3 години, не означава, че ще бъде егоистично като възрастен.
Напротив – когато не насилваме споделянето, а даваме насоки и предпоставки за него, то се случва спонтанно с времето.
Какви са правилните стъпки на родителите:
* Позволете на детето да завърши играта си.
* Вместо да казвате: “Дай я веднага!”, опитайте: “Като си поиграеш още малко, нали ще дадеш играчката на това дете…” Този подход учи другите деца на търпение, а детето, което играе, се чувства уважено.
Споделянето се случва по-лесно, когато детето усеща, че има избор. Вместо да настоявате веднага да даде играчката, можете да предложите различни варианти, които дават на детето усещане за контрол, доверие и учат на справедливост.
Детето решава кога е готово да сподели
Когато децата не бъдат насилвани, те започват да споделят спонтанно, защото изпитват удоволствие от социалните взаимодействия. Никое дете не бива да се чувства принудено да дава своите неща. С времето, когато се почувства сигурно, то започва само да кани другите да играят заедно.
Родителите да дават личен пример
Децата учат чрез подражание. В ежедневието можете често да предлагате:
“Аз ще ти дам малко от моята закуска, искаш ли и ти да ми дадеш от твоята?” или “Мога ли да използвам твоята четка за рисуване? Искаш ли да си ги разменим? Благодаря!”
Така детето вижда, че споделянето е нещо естествено и приятно, а не задължение.
Ами ако другите родители ме гледат странно?
В България е нормално родителите да очакват децата да споделят веднага. Ако някой ви каже: “Защо не го учиш да споделя?”, можете да отговорите спокойно: “Напротив. Уча го да споделя, когато е приключило, както и да изчаква реда си, когато играчките са заети. Така детето ми разбира, че ще му върнат играчките, когато ги даде, както и че ако иска да вземе играчка, най-добре е да предложи друга в замяна. Мисля, че това е най-естественото нещо.”
Важното е, че вие изграждате увереност в детето си и уважение към играта му и игрите на другите. Още идеи как да му помогнете да споделя и да поиска учтиво, ще намерите в статията ни “Как да научим децата да се справят с конфликтите“.
Кога детето започва естествено да споделя?
На около 4-5 години децата започват да разбират емпатията и сами проявяват желание да споделят. Ако в ранните години те са се чувствали сигурни в своите вещи и нужди, споделянето ще дойде естествено.
Според Монтесори философията споделянето не е просто социално правило – то е резултат от вътрешна емоционална зрялост. Вместо да насилваме децата да дават нещо веднага, можем да ги научим да уважават редуването, да изчакват и да взимат решения самостоятелно.
Така ще отгледаме уверени, независими и емпатични деца, които споделят не защото “трябва”, а защото искат.
Цялата статия вижте на ᐉ Детето ми не иска да споделя! Трябва ли да се притеснявам? – MontiWay.BG
Следващата сряда очаквайте: Детето Тръгва на детска градина. Помощ!
Мила Томова-Прусийска е автор и заедно със съпруга си създател на мобилното приложение MontiWay. В него на едно място са събрани най-честите въпроси на родителите относно отглеждането и възпитанието на децата и съответните работещи решения. Родителите могат да използват MontiWay като личен помощник у дома – с качествени ресурси и персонални отговори от експерти на техните казуси.
Важна част от MontiWay е и затворената Родителска общност – пространство, в което родителят получава яснота и лична подкрепа. Там на всеки въпрос отговаря експерт до 24 часа – педагог, психотерапевт, Монтесори специалист, логопед или педиатър.
Научете повече и задайте своите въпроси на:
Мобилно приложение MontiWay (страница):
https://montiway.bg/mobile-app/
Книга „Родителство с обич и граници“ (1-7 г.):
https://shop.montiway.bg/products/roditelstvo-s-obich-i-granici
