Създателят на някогашното горнооряховско отделение по съдова хирургия д-р Христо Георгиев: „Без големи инвестиции бъдещето на общинската болница в Горна Оряховица ще е тежко“
Ако наистина се намери инвеститор с възможности, екип и визия, това е реалният шанс
Д-р Христо Георгиев от Горна Оряховица е дългогодишен началник на Отделението по съдова хирургия в университетска болница „Медика” – Русе.
Възпитаник е на МУ – Плевен. Завършил е обучението си в УМБАЛ „Света Екатерина“ – София, работейки под ръководството на проф. Александър Чирков и проф. Тодор Захариев.
Д-р Георгиев има специализации по обща и съдова хирургия, здравен мениджмънт, завършил е мастър клас за аортна хирургия в Лондон, курс за лазерна аблация в Австрия, в Белгия е специализирал ендоваскуларна хирургия. Професионалната биография на д-р Георгиев включва също специализации в Испания, Германия, Сърбия.
През 2007 г. той създава най-успешното в региона отделение по съдова хирургия в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Горна Оряховица, което ръководи до 2013 г.
– Д-р Георгиев, как изглеждаше болницата в Горна Оряховица в периода, през който вие работехте в нея?
– Когато започнах работа там, изградихме Отделение по съдова хирургия, което беше първото извън София, прилагащо ендоваскуларно лечение. За кратко време отделението се разви много добре. Натоварването беше сериозно – преминаваха между 150 и 200 пациенти месечно от цялата Великотърновска област.
Работехме в пълен обем на съдовата хирургия. Извършвахме както класически операции, така и процедури като стентиране и много байпас хирургия. Почти всички остри запушвания на артериални съдове минаваха през нас и се лекуваха на място. Имахме и случаи на най-тежките състояния, като руптурирани абдоминални аневризми, при които успявахме да имаме много ниска оперативна смъртност.
Като цяло отделението формираше приблизително една трета от целия бюджет на МБАЛ “Св. Иван Рилски”. Заедно с АГ сектора бяха двете най-успешни отделения. Това бяха структури с изградени екипи и добра база, които привличаха пациенти от други градове и създаваха сериозна дейност.
– Какво се случи?
– Промяната не беше медицинска, а беше свързана с политическата ситуация в страната и на местно ниво, и управлението в онзи период. Смени се и ръководството на болницата и се взеха решения, които доведоха до разпад на изградените екипи.
В рамките на няколко години – от 2007-а до 2013-та, успяхме да създадем работещ колектив, обучихме лекари, изградихме операционни екипи, привлякохме специалисти. Но при липса на подкрепа и стабилно управление нищо от това не може да се задържи. В крайна сметка тази беше причината да напусна през 2013 г. и да стана началник на „Съдова хирургия“ в УМБАЛ „Медика Русе“, където съм и до днес.
– Това е частна болница. Какво показва практиката ви?
– Че хората са доволни.
ВСИЧКО, КОЕТО ЗДРАВНАТА КАСА ПОКРИВА, Е БЕЗПЛАТНО ЗА ПАЦИЕНТА
Както във всяка друга болница, и в повечето частни болници пациентите нищо не доплащат. Разликата е, че в частните получават медицински грижи от високо ниво, в несравнимо по-добра среда. Единственото, което се доплаща, са някои скъпоструващи консумативи, които не се поемат от Здравната каса, но това е така и в общинските, и в държавните болници.
Всъщност имаме доста пациенти от Горна Оряховица и региона, на които навремето не им се налагаше да пътуват, за да получат здравни грижи.
– Възможно ли е болницата в Горна Оряховица отново да възстанови това ниво и да си върне специалистите като вас?
– В настоящото си положение – не. Не става въпрос само за желание, а за ресурси. За да се възстанови подобна дейност, са необходими много сериозна апаратура, много обучения, инвестиции и подкрепа.
МЕДИЦИНАТА НЯМА НИЩО ОБЩО С ТОВА, КОЕТО БЕШЕ ПРЕДИ 10-15 ГОДИНИ
Навлязоха нови технологии – ендоваскуларни методи, роботизирана и лапароскопска хирургия, нови терапии. Това означава, че за да предложиш качествено лечение, трябва да разполагаш с тези възможности. Без инвестиции няма как да се случи.
– На какво се дължи тази огромна разлика – и в обстановката, и на обслужването, между частните и общинските болници?
– В частните болници има повече инвестиции, по-ясни правила, по-добра организация, адекватни обучения на персонала и ако щете – по-добър маркетинг. Инвеститорът може да си позволи да вложи много повече средства, което осигурява много по-добри условия. Което привлича повече пациенти. Това от своя страна води до повече приходи и възможности за развитие.
– Тогава какво е бъдещето на общинските болници?
– В този си вид – тежко. Без кадри, без инвестиции и при ограничено финансиране няма как да се поддържа ниво. Колегите правят всичко възможно, но системата има своите ограничения.
– И какъв е шансът за болницата в Горна Оряховица?
– Ако наистина се намери инвеститор с възможности, екип и визия, това е реалният шанс. Регионът има нужда от качествено здравеопазване и може да го получи, но само при реални инвестиции.
ТУК НЯМА ДРУГА ЧАСТНА БОЛНИЦА И ГОРНА ОРЯХОВИЦА МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЕДИН ЦЕНТЪР ЗА КАЧЕСТВЕНИ ЗДРАВНИ УСЛУГИ
какъвто бяхме преди политическите намеси отпреди около 15 години.
Просто е – без качествена услуга няма пациенти, а без пациенти вариантът е само неравна борба за оцеляване.

Ами, освен Венци Стоев да инвестира в болницата, има големи възможности, интереси дали има вече той си знае…..?
Който иска да инвестира да взема под наем 1 етаж в някое крило, да наема доктори и да развива болницата. Но не и да продадат сградата на безценица и после “инвеститорът” да дава кабинети под наем на цената на магазини в МОЛ.
НАЛИ ТЕНДЕЦИЯТА БЕШЕ ДА СЕ ПРЕМАХНЕ ОТ БОЛНИЦАТА НАИМЕНОВАНИЕТО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО, НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИВА ТЪРГОВИЯ И ПЕЧЕЛБАРСТВО ДЪС ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА
Тотална приватизация в здравеопазването – това е единственият верен път.
Верен? Да ти правят операция според това колко ще спечелят, а не от какво имаш нужда – това ли е верният път?
Това е най-хубавото, което може да се случи на местната болница, служителите и и гражданите. Да влезе топ инвеститор и да повиши качеството. Не ги разбирам тия протестиращи
Май не си чувал за една частна болница, в която имат “норматив” колко пари трябва да докарат на собственика. Кой болен, кой здрав няма значение – важното да се достигне “таргетът”.