Култура

На фолклорна академия деца се запознаха с облеклото на прадедите, видяха шеменка и жътварско забраждане „коте“

В необятния свят на старите носии, които са носели прадедите ни в ежедневието и по празниците, се потопиха 23 деца на възраст между 8 и 14 години от 9 населени места на община Павликени.

Образователната програма „Облеклото на моите прадеди“ беше в два дни – 23 и 24 април, и е част от проекта „Дефиле на народната носия „Света Неделя“ – село Недан“, подпомогнат от Националния фонд „Култура“.

Домакин на събитието бе СУ „Бачо Киро“ – Павликени, а целта бе те да се запознаят с традиционното българско облекло през вековете от Павликенския край. В сказките етнологът доц. д-р Миглена Петкова, зам.-директор на РИМ – Велико Търново, и музеологът д-р Диана Митева, съответно консултант и ръководител на проекта, наблегнаха пред учениците на вида, материала и техниката на изработване на дрехите, което съчетава в себе си практичност, удобство и естетика.

Най-голям интерес предизвикаха у децата автентичните носии и аксесоарите към тях. Носиите, които Миглена Петкова донесе, са основно са от Северняшката фолклорна област. Те са предимно двупрестилчени. Обичайното забулване на главите е с кърпа или месали. Специфично е жътварското забраждане, т. нар. „коте“ – начин, по който жътварките са запазвали от жаркото слънце главата и лицето си. Всяко селище има свой вид шевица. Запазените елементи за района на Павликени, Полски Тръмбеш, Плевен и Свищов е с червени и черни конци, изобразяващи цветя, предимно рози/гюлове и квадратна фигурова шарка. Друг характерен елемент в бродериите е вплитането на детелини и полски цветя.

Децата видяха зимна ватирана женска носия от село Караисен, наречена „шеменка“.

Тя е била ползвана от жените, когато през зимата са ходили за вода на гераните, а показаната е извадена от стара ракла. Орнаментите към носията и двуплатовата престилка са привнесени от жените от Долна и Горна Липница, дошли като невести в Караисен. През 1913 година стотици бежанци от Одринска Тракия намират убежище в района на село Павел в община Полски Тръмбеш. Те донасят със себе си своите носии, които и до днес са съхранени, а част от тях бяха представени пред учениците.

В Деня на книгата и авторското право децата получиха като подарък книгоразделители, на които е изобразена шевица от проучваната територия. „Искахме завещаните традиции и вярвания да вдъхновяват поколенията, да се събере на едно място културно наследство, което бабите и дядовците от населените места на Павликенския край желаят да предадат не само на собствените си внуци, но и на всички онези, които се гордеят с българските ценности“, коментира за „Борба“ доц. д-р Миглена Петкова.

Ана РАЙКОВСКА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *