Шедьовърът на Колю Фичето „Св. Спас“ буренясва, повече от век църквата стои невъзстановена
В Стария град, между сградата на Регионалната библиотека и Старопрестолната гимназия по икономика и на някогашния Халваджи баир, се простират руините на един от шедьоврите на уста Колю Фичето – храма „Свети Спас“.
Паметникът на културата отново е превзет от избуяли бурени и саморасли дървета и е оставен като че ли на самотек. На няколко пъти през последните години доброволци, организирани от ТАМ и от „Търново рънс“, чистиха храма, но грижата трябва да е периодична. Институциите – Община, Исторически музей и Великотърновска митрополия, си прехвърлят топката кой е отговорен за поддръжката и от това не произлиза нищо полезно. Тъй като храмът е собственост на митрополията, би трябвало тя да се грижи за него, но това не се е случвало в последните няколко десетилетия.
Храмът е съграден от Колю Фичето в периода 1859 – 1862 г. на мястото на стара малка каменна църква, за която се предполага, че е била на някой знатен болярин от времето на Второто българско царство. Макар на труден терен, с голяма денивелация, той е успял да го направи просторен и хармоничен. По форма е трикорабна базилика с размери 27,80 на12,20 метра.
Зидана е с ломен камък, отвън е била измазана с оранжево-червена варова мазилка, а камъните са фугирани с варов разтвор. Източното и западното лице са опасани от главния дъгов корниз, който представлява типичната за майстора двойна фичевска кобилица, устояла на времето. Интересни са още каменните полуколонки, вградени на четирите фасади. „Св. Спас“ е един от шедьоврите на Колю Фичето, открояващ се с изящните си каменни пластики.
Под наоса, артиката и фронтона се е намирала крипта с вход откъм южната страна. В двора и в криптата са пренесени тленните останки и каменните надгробни паметници на представители на видни търновски фамилии от квартала, погребани в двора на предходната църква. И досега около храма са положени надгробни камъни с висока естетическа и историческа стойност. Една от плочите е поставена от д-р Никола Пиколо от гробовете на родителите му. Както в повечето църкви, и тук се е помещавало килийно училище.
ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ПРЕЗ 1913 Г. НЕ ПОЖАЛВА И ТОЗИ ХРАМ
Голямото разрушително земетресение от 1 (14) юни 1913 г. нанася непоправими щети и на тази изключителна сграда. Покривът пада, а част от стените са компрометирани. За да се запазят останките, през 20-те години е направен дървен покрив, който затваря сградата. Дори е измазана отвътре и приспособена за светски нужди.
В ЦЪРКВАТА ОРГАНИЗИРАЛИ ТАНЦОВИ ЗАБАВИ, БОКСОВИ ТРЕНИРОВКИ И КОМУНИСТИЧЕСКИ СЪБРАНИЯ
През годините просторното главно помещение на църквата претърпява различни превъплъщения и се използва за всичко друго, но не и като духовно средище. През 30-те години там провеждали танцовите си забави учениците от съседното училище. Като гавра с храма се възприема днес от дистанцията на времето използването му през първите години на комунистическата власт. Църковната сграда е била боксов салон, там са се провеждали комунистически събрания и дори се е съхранявал архивът на милицията. Поне са пожалени по случайност църковната утвар и иконите, които днес се съхраняват във фонда на Регионалния исторически музей – Велико Търново.
ПЕЧАЛНА Е СЪДБАТА НА ХРАМА И ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК
Имало е добри намерения за възстановяването на „Св. Спас“, но са си останали само намерения. През 80-те години на миналия век НИПК инициира обновяването на храма, тъй като дървеният покрив поддава, а сградата започва да се руши. Проектът така и не се реализира и паметникът на културата остава на произвола на съдбата, макар да е част от архитектурния ансамбъл на старата част. А е на метри от най-посещавания обект във Велико Търново – Царевец, и на излаза на емблематичната улица „Гурко“, по която минават туристи от цял свят.
Ана РАЙКОВСКА
Сн. авторката
