Търновецът Методий Хаджипетков е основоположник на българското колоездене

Първоначално Хаджипетков си купил така наречения бициклет – с малко задно и голямо предно колело, а през 1885 г. станал инициатор за създаването на първата колоездачна група в страната.

Жена му пък е първата колоездачка у нас, разказа Недева, която е първият носител на наградата „Показалец“ на Съюза на българските журналисти (СБЖ) във Велико Търново. Тя говори за бележития търновец във връзка с предстоящото колоездачно състезание „Джиро д`Италия”, на което и старата българска столица ще бъде домакин.

Малко известен факт е, че първият задграничен паспорт, издаден на търновец, бил на Методий Хаджипетков във връзка с пътуването му до Одеса и носи датата 12 септември 1878 г., каза Недева.

При едно от пътуванията му в чужбина, на връщане от Чикаго, той докарал с багажа си други три велосипеда, детски шейни и кънки. С новите колелета вече започнал по-големи преходи и заедно със съпругата си  Недялка редовно правел излети чак до град Русе, който е на 100 километра от Търново.

Така се създал и колоездачен клуб в крайдунавския град. По неговия пример в България се зародили и други дружества. През 1901 г. Методий Хаджипетков организирал първия колоездачен събор на всички клубове по това време в България. Годината се смята за рождена на българското колоездене, а за негов основател официално е признат търновецът.

Вероятно малцина знаят, че Хаджипетков е и “баща” на българската лимонада.

Доколко популярен сред съвременниците си бил първият производител на тази напитка личи от факта, че той бил оценен не от кого да е, а от свищовлията Алеко Константинов. В творбата си „До Чикаго и назад“ авторът го представя така: “Той самичък, без да знае една думица иностранен език, тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал в Чикаго. Браво на Хаджи Петкова, че е успял да се възползва от състоянието си”.

Само 40 години след изобретяването на машината за газиране на вода, Методи Хаджипетков внесъл съоръжението в България и през 1882 г. произвел в Свищов първата българска лимонада.

На вкус тя почти не се отличавала от сегашната. Основното в нея и тогава било лимоновото масло-есенция, която се извлича от лимонови кори. Търновецът пълнел своята лимонада в стъклени шишета с топчета, които предизвиквали не по-малък интерес от напитката.

Към средата на живота си бележитият търновец започнал да се занимава и с производство на вино и разноцветни мастила. През 1886 г. открил нова содо-лимонадена фабрика. Създателят на нашенската амброзия бил и сред първите туристи в старата столица, каза още Недева.

Снимка: БТА, архив: Методи Хаджипетков вляво и жена му Недялка до него.

Кореспондент на БТА във Велико Търново Николай Венков

БТА