Палеогенетиката е безценен източник на информация за миналото

Големият хит през последните десет години е палеогенетиката (или палеогеномиката), защото човешкият геном, който изследва, е безкрайно ценен източник на информация за това кои са бащата, майката, бабите и дядовците на даден индивид. Като за тази информация може да се достигне много далеч назад в годините. С напредването на палеогенетиката, както и на палеогеномиката, методът се превърна в безценен източник на информация, особено за периоди, за които нямаме достатъчно исторически или археологически данни. Това каза доц. д-р Тодор Чобанов – ръководител на проекта „Eпохи на историята – интегриране на генетичните методи в историческите изследвания“, който се финансира от Фонд „Научни изследвания”.

Резултатите от проекта, който е на Института по балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, бяха представени днес в Националния пресклуб на БТА.

През 2022-2023 г. събирахме нашите образци, през 2024 г. започна същинската им секвенация, а през последните около две години се занимаваме много активно и с публикации, обясни доц. Чобанов. Той добави, че по проекта е създадена сериозна партньорска мрежа, свързана с изследването на древните геноми.

С използването на най-новите научни методи по проекта са секвенирани ДНК проби от българските земи, които са анализирани в контекста на вече секвенирани древни ДНК проби от територията на Евразия. Проектът цели да контекстуализира, интерпретира и интегрира новите данни в светлината на съществуващите исторически и археологически изследвания по поставените от изследването въпроси.

По проекта за първи път в България се събират заедно историци, археолози, генетици, антрополози и специалисти в областта на биоинформатиката и изотопния анализ, за да установят стандарти за историческа интерпретация на генетични данни и за интегрирането на палеогенетична информация в историческия разказ за миналото на Балканите и България. Интерпретацията на генетичните данни се прави от интердисциплинарен екип, който работи заедно през целия процес.

Основните въпроси, на които трябва да отговори изследването, са свързани с произхода, прародината и миграционното трасе на прабългарите, както и с произхода, прародината и миграционното трасе на южните славяни.

Предвижда се резултатите от изследването да бъдат представени в съвместна публикация с Университета в Харвард във водещи научни списания и да се разпространят сред световната и българската научна общественост.

Членове на екипа представиха резултатите от проекта, свързани със секвенирани геноми, с изградени бази данни и с осъществени и подготвени публикации. Представят се за първи път и резултати от секвенираните голям брой геноми на индивиди от периода на Първото българско царство.

Светослав Стамов от екипа обясни, че секвенацията е била направена чрез методологията на Университета в Харвард, която е стандартизирана – от костни образци до финалния резултат. Той каза, „че е установено, че съвременните българи носят сегменти от прабългарската група“.

Главен асистент Десислава Нешева каза, че са изследвани определени райони, които са специфични за проследяване за характеристики във времето назад. Тя добави, че тези райони дават обогатена информация за поколенията, които са съществували назад във времето и могат да се направят родствени връзки между популациите.

Този етап от изследванията ще има голямо приложение в съвременното българско здравеопазване, защото сме идентифицирали редица състояния при нашите прадеди, свързани с определени заболявания, каза доц. Тодор Чобанов.

Заглавното изображение е генерирано от ChatGpt

БТА