Поезия, която пази корена и вдъхновява духа – представянето на Валентина Димова
На 11 май 2026 година в Народно читалище „Отец Паисий 1905“ в град Полски Тръмбеш се състоя вдъхновяващо литературно събитие, организирано от Дигиталния клуб.
Пред публиката бе представена поезията на Валентина Димова – творчество, което съчетава дълбока емоционалност, родова памет и духовна сила. Срещата се превърна в празник на словото, в който стиховете прозвучаха като мост между минало и настояще.
Представянето бе разделено в три тематични части, всяка от които разкриваше различен пласт от поетичния свят на авторката. Първият раздел – „Коренът и родът“, насочи вниманието към най-святото пространство в човешкия живот: семейството и родовата памет. Стиховете в тази част носеха топлината на домашния огън и тихата сила на предците. В тях коренът не е просто метафора, а жива връзка, която съхранява историята и изгражда идентичността. Поезията напомня, че човекът е част от по-голяма цялост – от нишка, вплетена в тъканта на поколенията. Вторият раздел – „Гордост българска“, изпълни залата с усещане за национално самочувствие и уважение към българските традиции.
Стиховете възпяват красотата и силата на българката, нейното достойнство и обич към семейството.
Те рисуват образа на трудолюбивия български народ – устойчив, съхранил своя дух през изпитанията на времето. Поетичните редове звучаха като признание към онези ценности, които ни определят като общност и ни обединяват в обща памет и съдба. Третият раздел – „Житейски мъдрости“, предложи на присъстващите по-задълбочен размисъл. Тук стиховете отварят пространство за тишина и съзерцание. Те говорят за смисъла на живота, за силата на добротата, за надеждата като светлина в трудните моменти. Поезията в този раздел напомня, че мъдростта се ражда от преживяното и че всяко изпитание носи урок, който изгражда човека. Събитието премина в атмосфера на уважение към литературата и на споделено вдъхновение. Представянето на творчеството на Валентина Димова показа, че поезията може да бъде едновременно лична изповед и обществено послание – глас, който пази корена, утвърждава гордостта и дарява житейска мъдрост. В този ден словото не беше просто прочетено – то беше преживяно. А стиховете на Валентина Димова прозвучаха като тих, но силен напомнящ глас, че българската поезия продължава да живее чрез сърцата на своите читатели.
Тя е директор на ЦСРИ, бивш депутат, председател на Общинската организация на БСП, на Клуба на дейците на културата и на какво ли още не. Наистина е вдъхновяваща и заради това на големия майски празник напълни залата в читалището.
