Учени дешифрираха послание във великотърновска църква, определяла съдбата на цяла Европа

Учени успяха да дешифрират неразпознат до момента текст в храма „Св. св. Петър и Павел“. Средновековната великотърновска църква пази спомена за велики български мъже и събития, свързани с европейската политика и дипломация.

Строеният през XIII век храм крие много тайни. Векове един от криптографските надписи не можеше на бъде разгадан. Той се намира в края на старобългарски текст върху стенописите. Доцент Пламен Събев от Регионалния исторически музей и двама негови колеги посочват, че в символите е вплетен текстът: „Митрополит Игнатий Търновски“.

Известен факт е, че в храма през XV век служи митрополит Игнатий, дясна ръка на единствения вселенски патриарх от български произход – Йосиф Втори Константинополски, който е радетел за обединението на Православната и Католическата църква за спиране на османското нашествие в Европа.

„Това е стандартен текст, използван от Светата митрополия: изрядно „За Светата и пречиста Богородица и майчица наша владичица“, след което надписът е повторен на старогръцки език и в края е включен по елегантен начин подписът на митрополит Игнатий, който е бил участник във Фераро-Флорентинския събор“, споделя доц. Събев, който е също преподавател по изкуствознание във ВТУ, пише Novini.bg.

След падането на Търново под османска власт начело на българската църква е митрополит Игнатий, който е в непрекъсната връзка с вселенския патриарх от български произход Йосиф Втори. Двамата са основни фигури във Фераро-Флорентинския събор.

„Целта на Фераро-Флорентинския събор е на практика да обедини църквите. Архиереи, начело с византийския император Йоан Осми Палеолог, патриарх Йосиф Втори, който е вселенски патриарх, и представители на българските земи, включително Игнатий Търновски, който е бил дясната ръка на вселенския патриарх. Идеята на Вселенския събор е не само да се обедини църквата, но и същевременно да се противопостави на османския агресор в Европа. Константинопол е бил застрашен и най-вече организирането на тези походи, включително на Владислав Трети, той е резултат от политиката на този събор“, посочва доц. Събев.

Предполага се, че зографът, изписал църквата, също е присъствал на събора и че стенописите му са повлияни от ренесансовите художници в Италия. Негово дело е и зашифрованият подпис на митрополит Игнатий.

„Зографът е бил българин, който е възпитаван в някоя много елитарна школа. Подчертаването на старобългарския език означава, че той е бил много добре възпитан и много добре запознат с принципите и правилата на Търновската книжовна школа. Надписите в голямата си част са на старобългарски език, изключително красива калиграфия, а след това са повторени на старогръцки език“, допълва доц. Събев.

Съборът, който продължава две години, се увенчава с Флорентинската уния, в която се подписва обединението на Православната и Католическата църква. Папата организира кръстоносен поход срещу османските нашественици, който завършва трагично с битката при Варна през 1444 г. Църквата във Велико Търново пази спомени за тези паметни събития, в които се e решавала съдбата на цяла Европа.

Екип „Борба“