Памет! За пръв път отбелязаха 150 г. от гибелта на Панайот Волов в река Янтра край Каранци

Правнучката на дядо Първо, в чиято къща се е крил революционерът, бе гост на събитието

 

ЗА ПРЪВ ПЪТ В КАРАНЦИ ОТБЕЛЯЗАХА С ПРЕКЛОНЕНИЕ 150 години ОТ ГИБЕЛТА НА Панайот Волов в река Янтра край селото.

Събитието бе съвместно подготвено и организирано от НЧ „Пробуда“, Клуб на пенсионера, Кметство Каранци, Център за социална рехабилитация и интеграция и Исторически музей – Полски Тръмбеш. Гост на мероприятието бе Росен Русанов – временно изпълняващ длъжността кмет на община Полски Тръмбеш, директорът на музея в Полски Тръмбеш доц. д-р Христо Харитонов и Валентина Димова – директор на ЦСРИ в Полски Тръмбеш и депутат в 49-ото народно събрание.

„Волов многократно е бил таен гост в къщата на дядо Първо Стоянов Стайков и последните дни от живота му са свързани именно с Каранци. Това е поводът да се отбележат тържествено 150 години от смъртта му. На разширено заседание в читалището на 18 май 2026 г. заедно с кметство и клуб на пенсионера “Детелина” беше прието решение да бъде поставена паметна плоча с имената на Панайот Волов, Георги Икономов и Стоян Ангелов на източната страна на съществуващия паметник на загиналите каранчани във всички войни за България”, каза председателят на читалището и на пенсионерския клуб Веселина Генова, която е дългогодишен кмет на селото.

Вълнуващ беше разказът на доц. д-р Харитонов, свързан със събитието. Стихотворението “Кочо” от “Защитата на Перущица” изпълни Валентина Димова, което присъстващите слушаха със затаен дъх. В залата прозвучаха единственото стихотворение за Волов от Иван Вазов и стихотворенията „Волов“ и „Гости“ с автор В. Генова, изпълнени от самодейците към читалището Галина Кирилова, Галя Велизарова и Диляна Стоянова. Финалът беше вълнуващ с изпълнението на песента за Райна Попгеоргиева от фолклорната група “Яйджилер” към местното читалище.

Събитието събра десетки жители, общественици, представители на културни институции и потомци на възрожденския род, дошли да отдадат почит към делото и саможертвата на героя от Априлското въстание. Особено вълнуващ момент в честването бе присъствието на наследничката на къщата на дядо Първо – Елена Стойкова, която е негова праправнучка, със своята дъщеря и внуци. Нейното участие придаде допълнителна емоционална стойност на събитието и създаде жива връзка между миналото и настоящето.

КАК ВОЛОВ СЕ ПОЯВЯВА В КАРАНЦИ, РАЗКАЗА ПРЕД ГОСТИТЕ НА СЪБИТИЕТО ВЕСЕЛИНА ГЕНОВА.

„…След потушаването на Априлското въстание една група от оцелелите бунтовници търсят спасение във Влашко и поемат пътя от Балкана на север, към Дунава гладни и изтощени.

В групата на Панайот Волов са Георги Икономов и Стоян Ангелов. Движейки се около пътя от Велико Търново на север по течението на р. Янтра, те стигат до с. Каранци. Разбират, че не могат да продължат напред, тъй като настанените в селото черкези били предупредени за бягството на революционерите и патрулирали по пътищата и из горите. Наложило се да престоят един ден в местността Злати дол (местност вдясно от завоя при влизане в с. Каранци от посока П. Тръмбеш) и щом паднала нощта, използвали тъмнината, за да влязат в крайната къща на селото – къщата на Първо Стоянов Стойков (бившата къща музей). Той ги приютява и укрива цяла седмица.

Преди да напуснат дома на дядо Първо, се събират членовете на революционния комитет Тодор Недев, Петко Кобиличката и братята Гено и Иван Спиров (Хайдутина), за да обмислят безопасното преминаване на групата във Влашко през р. Янтра. Петко Кобиличката и Тодор Недев били натоварени да разузнаят пътя. Волов и другарите му е трябвало да прекосят м. Урвата, оттам да се отправят към м. Лахналъка, където е бродът Тепелер гечит, за да преминат на левия бряг на р. Янтра. Турският патрул ги усетил и бягайки в тъмнината, Волов и другарите му не намират показания им брод, а намират смъртта си в студените и буйни води на Янтра. Това са спомените на възрастните хора в селото, предавани от поколение на поколение до наши дни.

Другото предание сочи, че Волов, Икономов и Ангелов са изведени от къщата на Първо Стоянов и се укриват в м. Ялията. Дядо Първо предлага да се започне изкопаването на кладенец в нивата му в тази местност. По този начин ще оправдае и прикрие честото си ходене до нивата, за да снабдява с храна Панайот Волов, Георги Икономов и Стоян Ангелов, които се укриват в близката Върбова гора.

Един беленски пъдар на име Юмер Куруджи (Юсеин Куруджиев) често се навъртал около копачите на кладенеца и е разпитвал дали не са виждали да се навъртат непознати хора. Копачите разбират, че турците са подушили бунтовници, и ги предупреждават. Вечерта Волов и другарите му отиват в Тилкиевата воденица, където ги приютява воденичарят. Те го молят да ги събуди рано, преди да са дошли първите посетители мливари. За по-сигурно обаче решават да пренощуват в празната даяма (овчарска колиба), в кошарата на Симеоновци.

Рано сутринта, когато са на близкото дере да се измият, виждат откъм Първовия геран, откъм полето, да идва същият турчин – пъдарят. Поискали му тютюн, а той тайно огледал непознатите пътници с въпрос „Накъде толкова рано?”. Сбогувал се с тях и се забързал към Бяла, за да съобщи за бунтовниците. Не след дълго надалеч откъм гр. Бяла забелязали да идва въоръжена турска потеря.

Тримата тръгват да бягат към показания от воденичаря брод Тепелер гечит и да прегазят р. Янтра. В този момент реката била много пълноводна и Волов, Икономов и Стоян Ангелов намират смъртта си в студените и буйни води.

Безмълвна, р. Янтра поглъща и отвлича телата на тримата бунтовници и на 26 май 1876 г. ги изхвърля край гр. Бяла, близо до моста на Колю Фичето.

Когато турците научават, че тримата удавили се бунтовници са се укривали в с. Каранци, искали да изколят цялото население, но беленският бей се застъпва и селото било спасено от клане. Кметът (чорбаджия) на с. Каранци Митю Пенков Чобанов се ползвал с големи привилегии пред турците и това именно помага в случая.

В книгата “Първа пушка” авторът Н. Беловеждов описва разказаното му за Волов, Икономов и за Стоян Пазарджиклийчето от техен другар Тончо Шабанов.

Тримата революционери искали да минат от другата страна на реката и помолили един воденичар да им покаже място (брод), откъдето да я прегазят. През нощта се опитали, но навярно са объркали мястото на брода и се удавили. Сутринта намерили телата им в един бент. Пушките им били на шиите. Воденичарят знаел къде е гробът им.

Тончо Шабанов молил тогавашния околийски началник в гр. Бяла Ф. Симидов да извадят костите на Волов, Икономов и Ангелов и да ги погребат в черквата. Симидов му обещал, но не изпълнил нищо.

У воденичаря останали пушките им. Тончо молил да му даде едно от оръжията за спомен от бившите му другари. Воденичарят се съгласил, но искал да му представи свидетели, че той е другар на удавените. Тончо нямал свидетели и всичко отишло напразно.

През 1947 г. училището в с. Каранци (започнато да се строи 1915 г., открито 1924 г.) е именувано Панайот Волов в знак на преклонение към героизма и за увековечаване на паметта му.