Честване на 80 години Бригадирско движение в България подготвя Инициативен комитет

Началото е поставено на Хаинбоаз, с бригадирски труд е построен язовир „Александър Стамболийски“

Тържествено отбелязване на 80-годишнината от началото на Бригадирското движение в България организира в Димитровград Инициативен комитет. Събитието ще се състои на 5 август 2026 г. и на него поканени командири на окръжни и общински бригадирски щабове, участници в национални и окръжни бригади, стопански дейци.

Още на 12 юни въпреки дъжда в историческата сграда, където през 1947-1950 г. е бил Щабът на Националната младежка строителна бригада „Млада гвардия“ в Димитровград, бе запален бригадирският огън.

Бригадирското движение е един особен социален феномен от близката история на България. Стотици хиляди млади хора вземат участие в изграждането на тежки инфраструктурни обекти като пътища, жп линии, язовири, заводи, обекти на енергетиката, в археологически разкопки в прибирането и преработването на реколтата в селското стопанство, в розобера и даже в областта на туризма. Не всичко е било розово в началото – имало е недохранване, смъртни случаи, но ентусиазмът е бил заразителен.

Въпреки противоречивите оценки за тези години от най-новата ни история, голяма част от поколенията, които сега са над 50 – 55 години, имат скъпи спомени от времето, в което са работили в летните и есенните младежки бригади в помощ на българската икономика. За лагерния огън и песните на китара, за приятелствата за цял живот.

През всичките години от 1946 до 1989 г. Бригадирското движение е било тема на най-добрите поети и писатели. След 1975 г. то беше и сцена за общуване на младите хора с техните любимци от поп музиката, които с желание посещаваха националните и местните бригадирски лагери и събори.

Началото на Бригадирското движение е поставено на 5 август, 1946 г. на Хаинбоаз. В тогавашната геополитическа обстановка проходът Хаинбоаз – Проходът на републиката е обект на отбранителната инфраструктура. Неговото успешно изграждане с доброволен бригадирски труд дава основание тази форма на участие на младежта в строителството на важни обекти да стане масова. Бригадири са градили яз. „Копринка“ – стара мечта на земеделските стопани от поречието на Тунджа от 20-те години на миналия век, яз. „Ал. Стамболийски“. Построена е жп линията Ловеч – Троян, част от проект за свързване на Свищов и Лом с Горна Оряховица и с Южна България чрез прокопаване на тунел под Стара планина в района на Троян. С бригадирски труд са изградени детски язовири, жп линии – Перник – Волуяк, Самуил – Силистра. И още – пътища, промишлени обекти.

Венецът на този първи романтичен период на Бригадирското движение е Димитровград.

След 1953 г. движението губи скорост, като се запазват се някои местни бригади и инициативи. Разгръщането на индустриализацията дава постоянна работа на много млади хора от селата. В същото време към началото на шейсетте години на миналия век все по-остра става липсата на работна ръка в селското стопанство. Местните администрации все по-често изпращат ученици и студенти в помощ по прибиране и преработване на реколтата.

Тази дейност се масовизира и след 1965 г. става организирана. Това е вторият етап на Бригадирското движение, което сегашните младежи над 55 години помнят много добре. Като се започне от брането на рози с около 13 000 ученици от средните училища, ежегодно на полето през юли и август се трудят общо около 200 000 младежи и девойки от средните и висшите училища. Важна е помощта на бригадирите в есенните бригади. С тях общият временен трудов ресурс достига до 390 000 човекомесеца, което приравнено към постоянна заетост е над 32 000 работни места.

С политическите промени след 1989 г., отваряне на границите и въвеждане на пазарната икономика, връщане на земята, масовото механизирано производство на индустриални култури нуждата от временна работна ръка намалява. Така се слага и край на Бригадирското движение.

Ана РАЙКОВСКА