Със сукненик и престилка тип коренка се кипрели жените от Писарево

Етнологът Петър Георгиев представя следващата носия от Горнооряховския край и тя е женска сукманена носия от село Писарево.

Това е тип балканджийска носия, характерна за периода до Освобождението. Същото облекло се среща и в съседните села – Върбица, Драганово, Долна Оряховица.

Ризата е туникообразна, от домашно памучно платно, с дълбока пазва и широки ръкави. По ризата липсва украса, а ако има такава, тя е съсредоточена само по яката, като са използвани копринени конци в натуралния им цвят.

Сукманът е чер от домашно тъкан шаяк с клинове под мишниците, които придават широчина към полите. Полите му са украсени с цветни парчета сукно, които са подредени в строго определен ред. Няма вариации в украсата на полите и те са еднотипни, като се използва червено, синьо, зелено и портокаловожълто, оранжево. Над този ансамбъл задължително е пришит сърмен ширит.

Сукманът се нарича „сукненик“, а името му идва от използваните сукнени квадрати за украсата на полите. Съществува и сукман, полите на който са украсени с пъстър атлаз, купуван от пазарите.

Престилката в по-старинния си вариант е тип коренка в яркочервен, виненочервен или оранжев цвят с вертикални шарки. В долния край е украсена със сърма, кадифе, купешки ширити, стъклени мъниста и метални лутурки (пайети). По-познатата престилка е тази, разпространена в цяла Централна Северна България – едноплата, от вълна в различни цветове, като в долния край има флорални мотиви, а краищата й са обшити с кадифе или сатен.

Чорапите са вълнени, цветни, изпълнени с флорални и геометрични фигури. Забраждането е с купешка, копринена вала, най-често в кафяв или зелен цвят. На кръста има тъкан колан с бронзови или сребърни пафти. Разнообразието в пафтите е голямо, като често се срещат и такива с вграден седеф или биволски рог. На шията има наниз със златни пендари, а на ръцете гривни.

Източник: Исторически музей – Горна Оряховица