Защо у нас нямаше рекордни жеги, а Западна Европа прегря?

България избегна екстремните горещини това лято, защото остана от „хладната“ страна на струйното течение, обясни пред БТА проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН.

Докато Западна Европа преживя четири горещи вълни с температури над 40 градуса в Испания и Франция и над 35 градуса във Великобритания, у нас през юни и юли температурите останаха близки до климатичната норма.

По думите на проф. Гачев причината е в промените в Арктика. Рекордното намаляване на морските ледове отслабва температурния контраст между полюса и тропиците, което променя поведението на струйното течение. Вместо да се движи по права линия, то образува големи меандри, които задържат горещ въздух над Западна Европа в продължение на седмици. България това лято попадна в по-хладната част на тези атмосферни завои.

Според специалиста тревожна е не само силата на горещите вълни, но и тяхната продължителност, както и все по-честите тропически нощи, при които температурите не падат под 20 градуса.

За август прогнозите са температурите у нас да бъдат малко над нормата, но без екстремни стойности. В същото време нивото на река Дунав остава рекордно ниско заради продължителното засушаване в Централна Европа, откъдето идва основната част от водите ѝ.

Имунологът доц. д-р Петя Димитрова от БАН предупреждава, че климатичните промени вече са сериозна заплаха за човешкото здраве. Зачестяващите горещи вълни, сушите и продължителните периоди с високи температури ще оказват все по-осезаемо влияние върху ежедневието ни.