Руски генерал-освободител избира мястото на село Константин и проектира правите му улици

Подарява земя за местното училище, през което са минали над 3000 деца

Еленското село Константин е най-голямото в балканската община и едно от най-населените в област Велико Търново. То е рожба на свободата и е основано през 1878 година. Първи жители на новосъздаденото село станали около 40 семейства от опожареното и ограбено от турците съседно село Беброво.

Признателното население решава новосъздаденото село да носи името на началника на Еленското окръжие при Временното руско управление щабскапитан Константин Адрианович Рудановский. Прочутият пълководец, който по-късно става и генерал-майор, е роден в село Радул, Черниговска губерния на Украйна.

Под негово ръководство се избира мястото на селото и самият той планира правите широки улици, пресичащи се перпендикулярно. Той прави значителни дарения за селото. Дарява и част от сумата за създаване на сградата, действала като община, църква, читалище и училище. Закупува и собствена земя.

Още през 1979 г. на дворно място от общината се застроява двуетажна сграда, вторият етаж на която се използвал за училище. В единствената му стая се събирали учениците от четирите класа. Обучението се води по ланкастърската метода от първия учител и свещеник на селото Димитър Христов от Босевци.

През 1884 г. е била построена отделна училищна сграда в центъра на селото. През учебната 1910/1911 година се разкрива прогимназия с І и ІІ клас, които отговаряли на днешния V и VІ клас. Третият клас, или сегашен VІІ клас, се разкрива след края на Първата световна война. На 27 юли 1929 г. се полага основният камък за училище на място, подарено от Константин Рудановский. Новопостроената училищна сграда е осветена и открита на 14.09.1930 г. По това време училището наброява 220 ученици. През 1962 година се открива и осми клас. През 1979 г. във връзка със стогодишнината му училището е удостоено с орден “Св. св. Кирил и Методий” първа степен. От основаването на училището до днешни дни там са завършили над 3000 ученици.

И до днес селото впечатлява с правите си улици, подобно на Стара Загора.

Има изградена и красива църква, която е в лошо състояние и се нуждае от сериозен ремонт. Преди 10 години беше извършен ремонт на читалището. В селото има различни паметници, показващи признателността на местните жители към историята.

Любопитен факт е, че генерал Рудановский е бил и български офицер. На 6 октомври 1879 г. е официално уволнен от руска служба. На 18 октомври 1880 г. поема Търновското военно окръжие, а на 17 април 1881 г. е назначен за командир на Самоковска № 4 пеша дружина. От 12 октомври 1884 г. поема командването на новосформирания 6-и пехотен търновски полк като негов първи командир. На 6 ноември 1885 г. е се уволнява от българска служба и постъпва на руска в предишния си полк с чин капитан. Днес в центъра на селото има паметник на генерал Рудановски. Той умира на 23 март 1914 г.

Михаил МИХАЛЕВ