Актьорът Кирил Милушев вижда живота като магия и припомня, че театърът трябва да буди хората

Кирил Милушев е една от младите надежди на театъра във Велико Търново. За няколко години той успя да се наложи като един от любимците на публиката. Но зад успехите му се крият години на неуморен труд и отдаденост.

Той завършва своето образование в Нов български университет с актьорско майсторство, а след това следва  магистратура във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Мечтата му като малък била да пее по телевизията. В 7 клас обаче започнал да се впечатлява от театралното изкуство. Това предопределило неговата съдба. Затова днес той определя случилото се с него като магия, която дошла лесно, сякаш винаги го е чакала.

Първата си изява на голямата сцена прави, когато е трети курс в университета. Пътувайки до Пловдив, носил в себе си текстове, които чел в Амфитеатъра. Тогава си казал, че иска на същото място да играе един ден. Така и станало. Първата му роля била именно там – в спектакъла „Медея“ на Десислава Шпатанова, и то пред 1500 души.

За Кирил Милушев публиката е негов партньор. Без нея, колкото и да е талантлив един актьор или колкото и да е добро едно представление, няма театър. Той определя публиката като най-добрия приятел на актьора, а и оценител. Затова се радва на критиката, убеден е, че без нея няма как да израсне в професията. Твърди, че ако комфортната му зона е да бъде най-добрият, критиката го вади от тази комфортна зона и го прави още по-добър.

Много важна роля в играта на актьора имат и чувствата му. Когато е на сцената, изпитва и всичко, и нищо. За него да си на сцената и да играеш определена роля е удоволствие, концентрация, притеснение, дори катарзис.

Ролите, които играе, не са случайни.

Те в повечето случаи нямат нищо общо с Кирил Милушев в реалността, но това е нещото, което ги прави уникални. Актьорът обожава всяка една от ролите си. Старае се да няма такава, която много желае да играе, за да може да даде еднаква любов към всичките. Те са част от него самия, като негови деца са. Най-големият урок, който актьорът получава от факта, че играе все повече различни роли, е красотата във всеки един герой. Убеден е, че колкото и арогантен, неуважителен да е един човек, винаги в него има нещо красиво. Твърди, че колкото и далеч да са от неговата аура, колкото и да се бори с такъв тип хора, благодарение на работата си започва да ги разбира по-добре в истинския си живот. Това го кара да става все по-емпатичен.

Но уроците от театъра не свършват дотук. Освен на емпатия, актьорът се научава на човеколюбие, на обич, на умението да вижда малките детайли, дори да има съвсем различен поглед към живота и хората.

Другата страст на актьора е киното. Макар и да е играл малки роли, той вижда страстта си като все още недоразвита. Смята, че трябва да поработи още, за да успее да свикне с камерите. Раказва, че за киното трябва да е много по-обран, докато самият той е много емоционален и експресивен. В същото време продължава да обработва тази част от себе си. Обяснява, че колкото и да обича и уважава киното като изкуство, трудно приема кореспонденцията с камерите, докато в театъра има жива връзка с публиката.

И тук идва въпросът актьор къща храни ли. Кирил Милушев предпочита да яде хляб с шарена сол всяка вечер, но да знае, че благодарение на него и изкуството му някой се е вдъхновил и направил нещо по-добро за себе си.

Но той е категоричен, че за да се стигне до това удовлетворение, трябва и много работа. Убеден е, че всички актьори са подложени на голямо психическо натоварване, липсва уважението към тях, няма я извисеността на професията им.

Според него днес много лесно всички стават актьори. Хората забравят факта, че актьорите като него са учили 4 години. Но не само хората – според него и държавата не си дава сметка колко е трудна тази професия и се забравя фактът, че именно актьорите пазят, творят и създават душата на нацията. Милушев припомня, че театърът е създаден по време на Възраждането, за да буди хората.

Именно това недооценяване на актьорската професия и в емоционален, и във финансов план, води до моменти, в които чашата прелива и актьорът си казва, че повече не може. Но някак си успява да продължи. Милушев е убеден, че тези моменти са, за да поставят на изпитание волята и характера и за да докажат актьорите, че са достойни за професията.

„Независимо от несгодите, когато излезеш на сцената, когато започнеш да си играеш ролята и видиш публиката, всичко изчезва. Имало е случаи, в които съм бил много тъжен. Загубих моята баба и след два дни трябваше да играя представление комедия, в което имаше и ковчег. И то просто се случи. Аз оставих себе си зад кулисите, излязох, изиграх го и се прибрах даже по-лек. Това е професията – да оставиш себе си зад кулисите, да си изиграеш ролята въпреки трудностите, които имаш и все пак да се чувстваш по-добре.“

Актьорското майсторство е такава професия, която трябва все повече да се разпространява, все повече хора да се докосват до нея. И Кирил Милушев го прави. Той има школа, в която преподава актьорско майсторство.

„Няма нищо по-прекрасно от това. Да виждаш как твой ученик влиза в НАТФИЗ, поема по пътя на актьора. Толкова щастлив и горд се чувствам. Затова винаги казвам на младите да са смели и да пробват, да не се притесняват да се излагат. Когато се учиш, е задължително даже да се излагаш, за да може като дойде време и си погледнеш раничката, в която си трупал някакви качества, да се възползваш от тях. Затова смело, смахнато и дерзайте.“

Великотърновската публика може да види Кирил Милушев на 30 септември в МДТ „Константин Кисимов“ със спектакъла „Вишнева градина“ от режисьора Елица Йовчева. Както и в „Много шум за нищо“ през октомври.

Мелек МЕХМЕД