Милена Раева, председател на Българската асоциация за биологично животновъдство: „Повели сме борба с „чистачите”, които ползват пасища и получават субсидии, без да отглеждат животни”
Българската асоциация за биологично животновъдство и председателката й Милена Раева са повели борба с т.нар. „чистачи” – хора, които поддържат обработваеми земи като ливади и за които получават субсидии, но на практика не отглеждат животни.
Тези земи могат да бъдат и частни, и общински, и държавни. „Не сме съгласни да се държат площи с години, без да се използват за нищо, докато в същото време реалните животновъди изпитват остра нужда от земи за паша. „Чистачът” няма никакъв разход, с едно окосяване, най-много две на година получава толкова субсидия, колкото и животновъдът, който наистина отглежда животни. Може поне да продаде сеното, но не прави и това. А на животновъда му се налага да „произведе” продукцията от това сено, което многократно увеличава разходите. За съжаление, европейските директиви са такива, че се получават субсидии и без доказване на производство”, коментира за „Борба” недостигът на земи за паша Милена Раева. Според нея това е въпрос на политика на държавата и на продоволствена сигурност, защото всяка държава – членка на ЕС, има право сама да прави най-подходящите за нея кандидатствания за субсидии.
Тя е навътре в материята от личен опит, тъй като заедно със съпруга си са регистрирани биологични животновъди и отглеждат овце и крави в Еленския Балкан. Освен това е секретар на Сдружение на еленските животновъди.
Земеползването при животновъдите е голям проблем. По инициатива на Асоциацията се провела среща в Областна администрация – Велико Търново, с представители на десетте общини по повод недостига на годни пасища, защото повечето са занемарени. „Трябва тези пасища да имат някакъв начин за възстановяване. Въртим се в един непрекъснат кръг – животновъдите не искат да ги наемат, защото са трънясали или със самозалесили се дървета, а пък се плаща наем, общините от своя страна нямат средства да ги почистят. Трябва пълен анализ на пасищата в цялата страна, защото такива има много, но не могат да се ползват”, твърди Милена Раева. Българската асоциация за биологично животновъдство предлага определен бюджет от мярката за деградирали пасища да се използва за почистването им. Това ще подпомогне животновъдите, тъй като те нямат финансовите възможности да го направят.
Асоциацията е регистрирана във Велико Търново през март 2026 г., към момента в нея членуват 152-ма, почти една трета от всички биологични животновъди в страната.
Основната й цел е защита на фермерите в сектора, помощ в развъдните дейности, в намиране на пазари за биологичната продукция, която основно е суровина.
По думите на председателката пазар в страната за продуктите им няма, а цените са ниски спрямо разходите на производителите. „Това е скъпо производство, отглеждането на животни е интензивно, основно на паша. Има животни, които са основно в млечно направление и които се хранят с комбинирани фуражи, но те много оскъпяват продукцията. Основно се изнася месо. Няма цена за биологична суровина, на едро тя е колкото конвенционалната. Между 7,50 и 8,50 евро е цената живо тегло на килограм агнешко, телешкото е около 5 евро на килограм. Когато се продава за развъждане, цената на телешкото живо тегло стига до 6,50 евро. Няма и кланици в страната, с изключение на две, но те са за собственото производство. Затова и ние продаваме на нормалните кланици”, заключава председателката.
Ана Райковска
Сн. авторката
