Забава и знание

Как изкуственият интелект направи фалшивите профили по-убедителни от всякога

През лятото на 2026 г. изследователи от университети в Индия, Италия, Австралия и Израел представиха резултатите от изключително необичаен експеримент. В него двайсет и двама доброволци в продължение на седем дни си разменяха съобщения с непознат в интернет. (Love, Lies, and Language Models: Investigating AI’s Role in Romance-Baiting Scams, 2025)

Всеки от доброволците е общувал паралелно с двама непознати през тези седем дни, без да знае кой от тях е жив човек и кой – чатбот, сглобен от налични системи за изкуствен интелект като Claude на Anthropic и GPT-4o на OpenAI.

В края на седемдневния период и двамата събеседници – чатботът и обученият човек – помолили хората отсреща да си инсталират приложение. При машината съгласие са изразили 46% от участниците, а при човека – 18%. В проучването се вижда, че чатботът е получил по-висока оценка за доверие от обучения човешки партньор. Към него са били насочени между 70% и 80% от всички изпратени съобщения и хората просто предпочитали неговата компания. Самите автори предупреждават, че това е вероятно консервативна оценка на способностите на престъпна организация. Човешките партньори са били хора от университетската общност, получили шест часа обучение преди експеримента.

Другата находка от експеримента е още по-притеснителна. Когато изследователите пуснали 250 симулирани диалога за романтична манипулация през официалните инструменти за филтриране на съдържание на OpenAI, Google и Meta, нито един не е бил разпознат като потенциална романтична измама. Някои са маркирали отделни диалози като проблематични, но по съвсем други причини, т.е. за целите на експеримента са били приети като погрешни.

Това проучване бързо привлече голямо внимание и тепърва ще се тестват неговите открития. Но първите изводи са изключително притеснителни, защото най-трудоемката част от онлайн измамите с изкуствен интелект е именно седмиците на търпеливо изграждане на доверие. По всичко изглежда, че съвременните технологии имат възможност да автоматизират този процес и евентуално дори да имат по-добри резултати от хората.

Как изкуственият интелект прави фалшивите профили неразличими от истинските

 

Фалшивите профили онлайн до съвсем скоро се крепяха на две крехки подпори: откраднатите чужди снимки и текст, писан на чужд език. Тези два фактора оставяха солидни следи във всяка измама. Но в наши дни те са част от миналото.

Лица, които никога не са съществували

Генеративният изкуствен интелект или софтуерът, който създава ново съдържание, вместо да го копира отнякъде, вече може да произведе портрет на несъществуващ човек. Изображението може да е напълно реалистично и не просто колаж или обработена снимка на истинско лице, а изцяло ново изображение, създадено на базата на закономерности, научени от други изображения. Снимка на човек, без оригинал.

 

Това буквално обръща с хастара навън всички най-често повтаряни съвети за проверка. Обратното търсене на изображение през платформи като Google или TinEye доскоро улавяше откраднати снимки от други сайтове.

 

Синтетично генерираното лице обаче не се среща никъде, защото е създадено преди минути.

Разговор, който никога не спира и никога не греши

 

Езиковата бариера също вече е с отпаднала валидност. Машинният превод в реално време заличава правописни и стилови грешки, по които се разпознава лесно чуждестранният измамник. Един оператор може да поддържа десетки паралелни разговори, защото той не пише отговорите.

 

Това вече не са просто теоретични възможности. В началото на август OpenAI публикува резултатите от своя акция по-рано през 2026 г. При нея е била блокирана координирана мрежа от ChatGPT профили, която най-вероятно е била базирана в Камбоджа и се е ползвала за романтични, инвестиционни и хазартни измами, фалшиви самоличности и имитация на правоохранителни органи.

Лицето и гласът по видеото

Искането на видеоразговор вече не е достатъчно доказателство за самоличност. Съвременните дийпфейк технологии позволяват подмяна на лице и глас в реално време, при това с масов софтуер и обикновен компютърен хардуер. Същите инструменти се използват и за създаване на убедителни фалшиви видеа, включително с известни личности, които уж рекламират инвестиционни възможности.

От виртуален флирт до финансов капан

За схемата съществува изключително груб термин, ползван от самите измамници: „клане на прасето“ (pig butchering). Жертвата първо се „угоява“ месеци наред с внимание, планове за общо бъдеще и съобщения за добро утро. В даден момент идва ред и на финансовото „клане“. Най-често ползваният метод е инвестиция в криптовалута или през платформа, която съществува само пред екрана на жертвата. Друго средство е спешна ситуация, изискваща помощ: задържан колет, болница, арест на летище.

 

Американската статистика в това отношение е една от най-детайлните и също така е публична и дава възможност да се оцени мащаба на проблема. През 2025 г. Центърът за сигнали за интернет престъпления (IC3) към ФБР е получил над 23 000 сигнала за различни доверителни и романтични измами със заявени загуби от порядъка на 929 млн. долара и с увеличение на загубите с мащабните 38% спрямо предходната година. В доклада се отчитат и над 22 000 сигнала с посочена връзка с изкуствен интелект и близо 893 млн. долара заявени загуби. Също така, според проучване на McAfee от началото на 2026 г. всеки четвърти американец вече се е натъквал на фалшиви профили или ботове онлайн.

 

Важно уточнение е, че дори и тази статистика не дава пълна картина за проблема: не е малък броят на жертвите, които чувстват срам от измамата и отказват да я декларират публично. Затова и е реалистично да се смята, че реалните цифри са много по-големи.

Старите проверки вече не са достатъчни

Проблемът на масовите съвети за разпознаване на фалшив профил е, че почти всички проверяват технически ограничения, които вече не съществуват. Дори да поискаш от човека, с който чатиш, снимка с днешния вестник, такова изображение може да се генерира за минути. Лошият език минава през машинен превод и се изглажда. Видеоразговорите също могат да бъдат симулирани. Липсата на резултати по снимка може да означава, че човекът просто е дискретен.

 

Най-трудно за фалшифициране е миналото. Истинският човек оставя следи в миналото: стари публикации, общи познати, биография, проверка в независими източници. Профил от преди три седмици с двайсет безупречни снимки, без никакво взаимодействие с друг човек от преди година, е вече основната посока, която може да издава измамниците.

Как да се защитиш финансово в ерата на измамите с изкуствен интелект

Тъй като вече има малко смисъл от искане на доказателство от самия човек, редно е проверката да мине по канал, който събеседникът не може да контролира. Такъв е например служебният телефон, който е намерен самостоятелно. Справка в публичен регистър или разговор с общ познат.

 

Втората линия на защита е самото плащане. При тези измами най-често се използват предплатени и подаръчни карти, криптовалути, банкови преводи и преводи през платежни приложения. При тези методи плащането трудно може да бъде отменено или възстановено.

Ако плащане с дебитна или кредитна карта вече е направено, при съмнение за измама трябва незабавно да се потърси банката. При риск данните на картата да са компрометирани тя може да бъде блокирана, а спорните картови трансакции могат да бъдат оспорвани.

Едно и също правило остава: не пращай пари на човек, който не си срещал на живо.

Технологичните компании реагират, но с изоставане

Платформите регистрират заплахата и бързат да издигнат защити. Tinder поетапно въвежда задължителния Face Check за нови потребители в редица пазари. Това е кратко видео селфи, което системата сравнява с профилните снимки, включително в други акаунти. По думите на компанията тази мярка е довела до спад от над 60% на показванията на профили, впоследствие определени като проблемни.

Социалните мрежи и приложенията за съобщения обаче остават основен канал за този тип измами и тепърва се очакват по-сериозни действия на компаниите зад тях за справяне с тези рискове.

 

В България сигнали за интернет измами се подават през сайта cybercrime.bg, до дирекция “Киберпрестъпност” към ГДБОП, както и във всяко управление на МВР. Може да ги последваш и в социалните мрежи, където редовно публикуват разкрити схеми за измами, както и списък с тенденции от най-новите измами, както и добри мерки за защита.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *