Честваме паметта на свети Йоан Кръстител (отсичане на главата му)
На този ден почитаме и българина новомъченик свети Спас Струмишки
Честваме паметта на свети Йоан Кръстител (отсичане на главата му) и на свети Спас Струмишки.
В християнството много често една свята личност се почита в деня на нейната смърт, особено когато тази смърт е мъченическа, причинена от гонителите на вярата в Спасителя Христос. Такъв е и случаят с днешния празник. Защото според преданието на този ден е завършил мъченически своя забележителен земен път Предтечата и Кръстителят Господен Йоан. Няколко пъти през годината се честват негови празници: зачеването му, раждането му, кръщението от него на Иисус Христос, намиране на мощите му.
Днес е тъжен празник, затова Църквата е отредила строг пост, дори без растителна мазнина. Защото си спомняме за убийството на свети Йоан, който е най-почитаният от християните човек след света Богородица. Той останал в историята не само с кръщението на Спасителя, но и с покайната си проповед, и с изобличението на всички, които не спазвали Божия закон.
Обикновените хора се разкайвали и се кръщавали в израз на покаяние, като измивали своите грехове във водите на река Йордан. Цар Ирод Антипа обаче, изобличаван заради своето противозаконно съжителство с братовата си жена Иродиада, не само не се разкаял, но и го хвърлил в затвора. По-късно, по искане на Иродиада, Ирод нарежда Йоан да бъде обезглавен.
На този ден почитаме и паметта на новомъченика Спас (Анастас), българин от Радовиш, Струмишко (сега в Северна Македония). Роден през 1774 г., той млад отишъл да работи в Солун при търговец на дрехи. Един ден бил спрян от властите, задето изнасял от града дрехи, без да е платил данъка за друговерци. По съвета на търговеца Спас излъгал, че е мюсюлманин и не дължи данък, но бил разкрит. Веднага започнали да го заплашват със смърт, ако не смени вярата си. Измъчвали го дълго и понеже отказвал да се отрече от Христос, го осъдили на смърт. Починал по пътя към бесилото.
БТА
В народната традиция денят се нарича Секновение
Името има пряка връзка с християнската традиция, но народното вярване му придава друго, по-практично и свързано с ежедневието, значение. Вярва се, че тогава символично се „сече“ лятото и започва преходът към есента. Това е един от дните в традиционния календар, в които християнското честване и по-старите народни представи са се преплели.
Със Секновение са свързани множество народни забрани, които не са църковни канони. На този ден не се ядат червени храни и не се пият червени напитки, тъй като цветът се свързва с пролятата кръв на свети Йоан. На този ден се избягва и употребата на ножове и други остри предмети, особено при рязане на храната.
Тъй като денят е постен, традиционната трапеза е без месо и други блажни храни според постния режим. В отделни краища на България се приготвят постни ястия с: боб, леща, зеленчуци, хляб, сезонни плодове и други растителни продукти.
Заради народните вярвания около Секновение някои семейства избягват червени продукти като домати, червени чушки, диня и червено грозде. От църковна гледна точка обаче основното изискване е постът и духовното въздържание, а цветовите забрани принадлежат към народния фолклор.
Имениците (Анастас, Ася, Сия, Сияна и производни от тях) традиционно приемат поздравления, но на 29 август трапезата следва да е постна. Заради сериозния смисъл на църковния празник по-подходящо е честването да бъде спокойно и семейно, а не свързано с прекомерно веселие.
