Избата във Върбовка вече 90 години пази жива българската винена традиция

 

Вино от павликенското село е стигало до Финландия, Швейцария, Испания и Тайван

 

ПОВЕЧЕ ОТ 9 ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПРЕЗ ВРАТИТЕ НА ВИНАРСКАТА ИЗБА ВЪВ ВЪРБОВКА ВЛИЗА ГРОЗДЕ, А ОТТАМ ИЗЛИЗА КАТО ВИНО. От построяването й през 1934 г. до днес производството никога не е прекъсвало. Сменяли са се времена, собственици, пазари и технологии, но предназначението на това място остава същото. Настоящите стопани – семейство Пеневи, поемат занаята по правене на вино с огромна любов и с много труд и упоритост успяват да съхранят и развият традицията на поминъка.

Именно тази приемственост превръща мястото в своеобразен жив музей на българското вино. В избата се пазят ценни експонати, които съжителстват с работещо производство.

В едно от помещенията се извисяват огромни дъбови бъчви с вместимост над 10 тона всяка. Те са толкова големи, че нямало как да бъдат внесени през портите, и затова навремето майсторите ги сглобили на място. Според специализирано проучване в бранша тези бъчви са вторите по големина в България.

Допреди около 10 години съдовете все още изпълнявали предназначението си, но днес вече не се експлоатират. Нуждаят се от реконструкция, но се оказва невъзможно стопаните да открият човек, който владее умението да възстанови подобни съоръжения. Собствениците на избата решават да ги съхранят, тъй като бъчвите са свидетели на историята на мястото.

По думите на Лора Пенева, дъщеря на стопаните на винарната, посетителите остават удивени от огромните съоръжения. Помни случай на гости от Троян, които неотдавна се били върнали от екскурзия в Египет.

„Когато видяха бъчвите, ни казаха, че са ги впечатлили повече от египетските пирамиди“, споделя с усмивка тя.

Лора познава и обича всяко кътче в избата, тъй като на практика е израснала в нея. Била едва 10-годишна, когато родителите й Пламен и Светлана Пеневи купуват винарната. По онова време двамата вече били натрупали опит в бранша, защото работили в Сухиндол, и решили да го пренесат във Върбовка.

Преди Пеневи да станат собственици, мястото е част от „Винпром – Павликени“. Там се произвеждат червени вина, които впоследствие се бутилират във винпрома и се изнасят зад граница.

След 1999 г. традицията продължава, но постепенно придобива нов облик.

Първоначално техническите възможности не позволяват производство на бели вина и розета. След кончината на Пламен Пенев семейството поема по нов път и с креативност намира вариант, в които да обогати продуктовата си гама. Така освен червени започват да създават бели, розе, кларета и оранжеви вина.

„Компенсираме липсата на техника с креативност. В момента е модерно да се говори за вина с минимална технологична намеса, а ние се шегуваме, че нашите са с минимална техническа намеса“, казва Лора.

Зад всяка бутилка действително стои много ръчен труд. Процесът е труден и преминава през няколко фази. Гроздето се смачква с малки гроздомелачки, след това постъпва в съдове за ферментация и отлежаване. Няма строго зададен срок, в който всяка партида трябва да бъде бутилирана. Решението за това идва, когато производителите преценят, че моментът е настъпил.

Около 100 тона грозде минават годишно през ръцете на семейството. Какво количество вино ще се получи накрая обаче, никой не може да прогнозира, защото всяка реколта е различна.

Най-добрите напитки се отделят за бутилирани серии. В избата правят и наливно вино.

„Не всеки може да си позволи ежедневно да пие бутилирано вино. За нас е важно да има добро съотношение между качество и цена‘, казва дъщерята в семейство Пеневи.

Обяснява, че работят както с местни сортове грозде като кайлъшки мискет, рубин, тамянка и гъмза, така и с международни – каберне совиньон, мерло, алиготе и др.

По думите й някога гъмзата е била типична на Павликенския край, но днес насажденията намаляват и сортът постепенно се превръща в рядкост.

„За нас е гордост, че продължаваме да работим с гъмза от Сухиндолския край‘, твърди Лора.

Виното на Пеневи се радва на клиенти от чужбина. Бутилки са закупени преди време от българското посолство във Финландия, а хора от Швейцария взели вино за благотворителна инициатива в подкрепа на тамошните противопожарни служби. Тяхно производство е стигнало и до ресторант на българин в Тайван и до винен бар в Испания.

За сериозен износ обаче избата не разполага с необходимия мащаб, но така или иначе, семейството не държи да покорява световните пазари. У нас работят с частни клиенти и специализирани търговски обекти в София, Велико Търново и Варна. Не желаят да присъстват в хипермаркетите и не се стараят вкусът на вината им да допадне на всеки.

„Правим вина с ясно изразен характер. Вкъщи се шегуваме, че ако един продукт се харесва масово, то той няма характер‘, споделя Лора.

По думите й свободата да следват собствените си идеи е сред нещата, които са най-ценни в малкия бизнес. Това обаче не означава, че производството е зациклило на едно ниво. Напротив, семейството посещава изложения и дегустации, опитва вина на колегите и следи развитието на сектора. Не се доверяват на външни консултанти, а разчитат на своята преценка. Не ползват и европейски субсидии.

През 2024 г. пускат юбилейна серия, посветена на 90-годишнина от основаването на винарната и 25 години откакто Пеневи са собственици. Тя включва три вина, като бялото и розето първо са отлежавали в иноксови съдове, а после в акациеви.

През годините избита бива удостоена с много награди, но най-ценното признание са хората, които се връщат отново.

Най-старата запазена реколта в колекцията им е от 2011 г., но бутилки от нея не са предназначени за продажба.

Пеневи отдават почит и към древната история. В двора на избита пазят надгробна плоча на местен земевладелец от Римската империя. Тя е намерена в пределите на винарната. По рамките й се виждат гроздове, които свидетелстват, че тук се е правило вино десетки поколения назад.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки: авторката