Велико Търново иска мястото, което заслужава: равнопоставен регионален център и конституционно призната историческа столица

Даниел Панов настоява държавата да прецизира статута на старата столица в националното пространствено планиране и да заложи ясна политика за развитието й

 

Велико Търново трябва да бъде разглеждано не като второстепенен или дублиращ център, а като самостоятелен регионален стратегически партньор на Русе и Плевен. За това настоя кметът на старата столица Даниел Панов по време на заседание на Великотърновския общински съвет.

Панов съобщи, че е внесъл официално искане до министъра на регионалното развитие и благоустройството спорните моменти в Националната концепция за регионално и пространствено развитие да бъдат прецизирани. Целта е ролята на Велико Търново да бъде ясно разписана в един от най-важните документи, определящи бъдещото териториално развитие на България.

По думите на кмета в концепцията Велико Търново е определено като областен център от трето йерархично ниво, но същевременно е отчетен значителният му потенциал за развитие до второ ниво. Градът е посочен и сред десетте водещи градски центъра в страната.

Именно тук Панов вижда необходимостта от корекция на текстовете, които могат да създадат впечатление, че функциите на Велико Търново са подчинени или дублират тези на други градове.

„Говорим за равнопоставена функция на Русе и Плевен“, подчертава кметът, като настоява Велико Търново да бъде представено като самостоятелен регионален икономически и стратегически център.

 

ПОТЕНЦИАЛЪТ Е НАЛИЦЕ, НЕОБХОДИМА Е ДЪРЖАВНА ПОДКРЕПА

 

Според Панов Велико Търново има всички предпоставки да се изкачи от сегашното ниво 3+ към ниво 2. Градът разполага със силна икономика, добра образователна структура, ниска безработица и висок коефициент на заетост. Същевременно неговата роля далеч надхвърля икономическите показатели.

Старата столица има специфично национално значение като исторически и духовен център на България, а културно-историческото наследство, образованието и туризмът са сред ключовите му функции.

Затова кметът настоява при планирането на публичните инвестиции и политиките за регионално развитие да бъде заложена целенасочена държавна подкрепа за Велико Търново и за опазването на неговото културно наследство.

„Необходимо е да се заложи и на държавната подкрепа и грижа за опазване на културно-историческото наследство при планирането на публичните инвестиции и политики за регионално развитие“, е позицията му.

 

БЕЗ ИНФРАСТРУКТУРА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ ТРУДНО ЩЕ РАЗГЪРНЕ ПОТЕНЦИАЛА СИ

 

За Велико Търново бъдещото развитие е неразривно свързано и с инфраструктурната свързаност.

Сред ключовите проекти Панов посочва автомагистрала „Хемус“, както и направлението Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Южна България. Според него именно липсата на достатъчно добра магистрална инфраструктура е сред причините Северна България да не реализира пълния си икономически потенциал.

Кметът подчертава, че ако държавата е изпълнявала последователно ангажиментите си към региона, Велико Търново е можело да достигне второ йерархично ниво още преди години.

По думите му от Министерството на регионалното развитие е получено уверение, че автомагистрала „Хемус“ ще достигне Велико Търново в рамките на следващите две години и половина.

 

ОТ РЕГИОНАЛНИЯ СТАТУТ КЪМ НАЦИОНАЛНОТО ПРИЗНАНИЕ

 

Искането за по-ясно място на Велико Търново в националното пространствено планиране се преплита и с друга дългогодишна кауза – официалното конституционно признаване на града като историческа и духовна столица на България.

Още през 2019 г. Народното събрание прие решение, с което обяви Велико Търново за историческа и духовна столица на България.

Сега Панов настоява това признание да получи и конституционна опора. По думите му е необходимо първо да бъде разработен ясен статут на града, след което да се предприемат необходимите стъпки за записването му в Основния закон.

„Трябва да го напишем, защото ние сме запознати с всички специфики на Велико Търново и цялата община“, заяви кметът.

Идеята е статутът да не остане само символичен, а да създаде ясна рамка за държавна политика, включително за финансиране на дейности, свързани с историческото и духовното наследство на града.

 

ВЪПРОСЪТ ВЕЧЕ НЕ Е САМО ЗА ЕДИН ГРАД

 

Зад настояването на Велико Търново стои по-широк въпрос – как държавата ще развива Северна България и кои градове ще бъдат двигатели на този процес през следващите десетилетия.

За старата столица отговорът трябва да включва едновременно икономическо развитие, модерна инфраструктура, образование, туризъм и системна грижа за културно-историческото наследство.

Велико Търново вече има признание като историческа и духовна столица с решение на Народното събрание. Следващата стъпка според Панов е това да бъде вписано в Конституцията, а градът да получи нужното му уважение и национален приоритет.

С. МАРИНОВ