Навършиха се 114 години от дарението на Димитър Ценов, с което е създадено Висшето търговско училище в Свищов
На 1 септември се навършиха 114 години от дарението на видния възрожденец, търговец и родолюбец Димитър Апостолов Ценов. Той дава най-голямото индивидуално дарение за развитие на българското висше образование и второто по големина след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви.
На 1 септември 1912 г. той завещава цялата си собственост – пари, ценни книжа и недвижими имоти, оценени тогава на 5 млн. златни лева, за да се създаде висше търговско училище в родния му град. Всяка година на тази дата редица поколения от академичната общност на Свищов си припомнят за живота и делото на Дарителя и с признателност и уважение отдават почит към благородния му жест и безценното му наследство за образованието и бъдещето на хиляди млади хора.
Роден на 27 декември 1852 г. (стар стил), респ. 8 януари 1853 г. (нов стил), в семейството на заможен свищовски търговец, Димитър Ценов учи първо в Свищов, а след това във Велико Търново и Кронщад (днешен Брашов – Румъния).
След трудни начални стъпки в стопанския живот на съседна Румъния свищовлията става част от тази генерация „първостроители на съвременна България“, която за малко години постига преодоляване на вековната изостаналост в стопанския облик и инфраструктура на освободената ни държава.
Ценов участва в изграждането на водопровода на София, първите трамвайни линии в страната, Артилерийските казарми; сградата на Девическия пансион. Владее седем езика, има плодотворни контакти сред европейската аристокрация, делови отношения и търговски връзки с фирми и дружества от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ. Участва в строителството на жп линиите София-Перник и Мездра-Враца-Видин. С дялове в банки, застрахователни дружества и спестовни каси умело съвместява търговията, строителството и финансовите операции. Участва във всички подписки за държавни заеми. За кратко е и народен представител.
Негова е концесията за добив на цимент при Златна Панега. На него принадлежи и идеята да се построи петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас, но бурни политически събития не довеждат заявената концесия до успешен край. Особено важна страна от неговата дейност е благотворителността. Подпомагал е поборници, сираци, учебни заведения, сиропиталища.
Голямото си състояние, което е натрупал, Димитър Ценов дарява за откриване и поддържане на висше търговско училище в родния Свищов. В писмото си до кмета на града Ценов пише: „Аз имах една мечта – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето търговско поприще, и за българина, комуто изглежда предстои още много културна борба, додето ще може да постигне своята справедлива национална и човешка кауза“. Димитър Ценов собственоръчно пред свидетели подписва своето завещание.
