Общината спасява от разруха легендарна вековна къща в центъра на Полски Тръмбеш

Чуждата фирма собственик не се пререгистрирала и натрупала данъци за над 6300 лв. Навремето тук имало цех за обувки и винарна, забавачка и автогара

 

ЛЕГЕНДАРНА ВЕКОВНА КЪЩА В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ опитва да спаси от разруха Общината по Закона за общинската собственост. Законовата процедура се нарича „завладяване” и е необичайна, но се е наложила, защото имотът е оставен на произвола на съдбата от фирма на англичани, които го купили през 2004 г. След това те така и не се появили, а през последните десет години натрупали данъци към общинската хазна в размер на повече от 6300 лв. Освен това Моника и Дийн Милнър от Великобритания не са пререгистрирали фирмата си „Милнър”, която спряла да съществува в правния мир. Така имотът остава безстопанствен.

Огромната къща на два етажа с дюкяни на първия се намира в идеалния център на града и е потънала в разруха, защото е необитаема и опасна. Заради това в началото на 2021 г. нарочна общинска комисия установява, че къщата е безстопанствена повече от пет години. Тя е на 2 етажа и с обща застроена площ 265 кв. м. След проверката кметът Георги Чакъров издава заповед завладеният имот да се управлява като частна общинска собственост, а свободният достъп е прекратен, помещенията са заключени, а ключовете се пазят в отдел „Общинска собственост”. В момента е ангажиран инженер-конструктор, който ще установи колко опасна е къщата и по какъв начин може да се ремонтира. За спасяване на имота са ползвани и Законът за местното самоуправление и местната администрация и Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. По същия механизъм общинската администрация е придобила и около 100 кв. м помещения в бившата сграда на АПК.

ДЕВЕТ НАСЛЕДНИЦИ ПРЕЗ 2004 Г. ПУСКАТ ОБЯВА ЗА ПРОДАЖБА НА къщата. Тяхната мотивация е, че живеят в различни краища – София, Варна, Пловдив, Велико Търново, Дания, и не могат да се грижат за нея. По това време у нас масово чужденци си регистрират фирми, за да могат да купуват имоти и земи, защото сделките са позволени само за юридически лица. Така в края на 2004 г. къщата е продадена на „Милнър“ ООД за близо 70 000 лева при данъчна оценка 21 333 лв. Сега Общинската администрация има куп идеи за какво да се ползва вековната къща, която е завършена през 1920 година. Нейната история е изключително интересна, защото съхранява историята не само на цяла фамилия, но и моменти от обществения живот на Полски Тръмбеш.

 

ДЯДО ТОДОР ИВАНОВ – ПРЕДПРИЕМАЧЪТ, КОЙТО РАЗНАСЯ СЛАВАТА НА ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ

 

ДВИГАТЕЛЯТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕТО НА КЪЩАТА Е ТОДОР ИВАНОВ САЛКОВ – роден на 1 март 1888 г. и починал на 6 ноември 1969 г. В района него и потомците му ги помнят като Ивановите, нещо като прякор, а фамилията Салков, макар и интересна, не е сред известните. За историята на голямата фамилия ни разказа неговият внук Йордан Петров, който е ползвал и спомените на братовчедите си Тодор Тодоров, Тодор Иванов и Живка Сбиркова. Даскалът и учител по музика Йордан Петров от дълги години живее и работи в Дания и пази огромна любов и преклонение към предприемаческия дух на дядо си. Той е свирил в оркестър, а сега дава частни уроци и е съпричастен към създаването на българско училище в Дания. Помни го смътно, защото е бил на 5 г., когато Тодор Салков умира.

„Дядо е пристигнал в Полски Тръмбеш, след като взема майсторското свидетелство за обущар, наема дюкян в центъра, в къщата на Дончо Бербатов. След като се връща от Балканската война, през 1914 година се жени за дъщерята на Дончо Бербатов – Иванка, и след като му тръгва търговията, строи част от тази къща, а малко по-късно я разширява до вида, в който я виждаме днес. Годината е 1920-а. Като малък си спомням изрисувания под на големия салон, което беше нещо като цветна мозайка, но изрисувана на дървения под. В тази къща живеехме много хора – на втория етаж, а отдолу бяха дюкяни в различните години. Имало е детска градина, автогара, железария и какво ли още не“, спомня си Йордан Петров.

ТОДОР САЛКОВ Е РАЗВИЛ ЗАВИДЕН БИЗНЕС ЗА ОНЕЗИ ГОДИНИ – ОБУЩАРСКА РАБОТИЛНИЦА, ВИНАРНА, изкупувал е яйца от целия район. Семейството на Салкови – Ивановите, има четири деца – трима сина и една дъщеря. При раждането на единия син през 1924 г. в П. Тръмбеш пристига владиката да кръсти бебето и да освети къщата. Този жест се дължи на факта, че Тодор Салков е бил добър търговец на вина, обувки, яйца и пулпове. Трима от синовете му остават в Полски Тръмбеш, а един от тях е и бащата на Йордан Петров.

След реформите в държавата след 9 септември 1944 г. фамилията е принудена да си намери нов дом, а в част от имота се прави работническо общежитие, винарната е одържавена. Цялото семейство се мести в къща в Полски Тръмбеш, която и до днес се отличава с алпийския си стил. След 1970 г., когато отново има промени, част от семейството се връща в къщата. Двамата братя вдигат къща в част от дядовото лозе, която съществува и до днес, а третият брат си прави апартамент в града.

Всъщност през 70-те години семейството е предупредено да напусне заради идея да се прави партиен дом и милиция, което обаче не се случва, но на втория етаж за кратко се помещава детска градина, а на първия има автогара и железария.

„После всички братовчеди поеха в различни посоки, а аз започнах да ходя в Дания да свиря, дюкяните ги давахме под наем, но постепенно нямаше кой да се грижи, аз се установих в чужбина, другите живеят в различни градове и къщата започна да се събаря. Заради това решихме да я продадем. Сега приветствам това, което общината е успяла да направи за уникалната стара къща на дядо”, казва още музикантът Йордан Петров.

Независимо от всички перипетии при смяна на управлението на държавата Тодор Салков – Ивановия е оставил завидна диря в развитието на Полски Тръмбеш за своето време – освен че изработвал на обувки, в големия двор на къщата той е имал и винарна, изкупувал е продукция от целия регион. Освен това фамилията е разширила бизнеса с вино, яйца и обувки в Шумен, София и Бяла, но наследниците не са правили опити за реституция на тези бази.

Нели СУКОВА

Сн. авторката и личен архив