27-годишен свищовлия се отказа от Англия, за да стане земеделец в България

Димитър Славев обработва 600 дка земя в с. Александрово и замисля нови бизнес проекти

 

ВЪВ ВРЕМЕНА, КОГАТО ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ ИЗБИРАТ КАТО ОПЦИЯ ЗА СВОЕТО БЪДЕЩЕ ТЕРМИНАЛ 2, ЕДИН МЛАДЕЖ ОТ ОБЩИНА СВИЩОВ се завръща от добре платен в Англия гурбет в родното си село Александрово и става фермер. Макар и рядка за родната ни действителност, историята на 27-годишния Димитър Славев е показателна, че млад човек може успешно да се занимава със земеделие и животновъдство, но както казва самият той: „Само ако е много упорит”.

Димитър завършва средно специално образование през 2007 г. в ПГ „Проф. д-р Асен Златаров” в Свищов със специалност „Електронна техника”. Работил е в Англия 7 месеца като електрокарист и е бил в топ 10 на най-добре платените там в занаята. Решава обаче да се върне в България и 4 месеца помага на баща си в отглеждането на крави. След това започва работа във Велико Търново в една от най-големите фирми сред интернет доставчиците за България, където достигнал до ръководител-екип. Завръща се на село уж само за няколко дни, за да помогне на родителите си, но без да планира, остава там вече четвърта година и развива собствен бизнес.

Митко започва да се занимава с животновъдство, помагайки първоначално за отглеждането на кравите в малката семейна ферма на баба си и дядо си. За три години успява да удвои броя на дойните крави от 9 на 22, плюс 10 телета за угояване. Сам построява нов обор за животните с всичкото необходимо оборудване, като работил с известна в сферата на млекопреработването българска фирма. Равносметката му обаче за изминалите три години е, че в животновъдството има прекалено много тежка физическа работа и ниско заплащане.

„Субсидиите от еврофондовете не са достатъчни за изхранването на добитъка и покриват едва около 20% от нуждите”, пояснява Митко. Затова се захваща да отглежда сам фуража за животните. Впоследствие се запалва по земеделието и то се превръща в негов основен бизнес. „Там работата е по-малко, доходността е по-голяма, а субсидиите са по-добре разпределени”, анализира двата различни бизнеса Митко. Заради увлечението си по земеделието кандидатства в Стопанска академия в специалността „Аграрна икономика”.

Днес, вече третокурсник, Митко констатира, че развиването на земеделие паралелно с обучението в избраната специалност са много добра комбинация – част от наученото в практиката използва дори и по време на изпити, а теоретичната подготовка в академията му дава възможност да си изясни по-добре какво трябва да научи като конкретни детайли, важни за практиката. Планира след това да завърши две магистратури – една с икономическа насоченост и една за агроном.

В началото младият фермер започва с по-малко от 300 декара, а сега обработва два пъти повече, като основно отглежда жито, слънчоглед, царевица и люцерна. Има 4 трактора с пълен инвентар, пълно оборудване за косене и балиране на люцерна и обработва земите само със собствената си техника.

Като „средни” оценява резултатите от изминалата стопанска година, а старта на новата определя като „добър” – навреме е засял житните култури и обработил площите за пролетниците. Освен упоритост, за да се занимава един млад човек със земеделие според Митко, трябва да има до себе си специалист, на когото да се довери, и начален капитал.

„Не можеш да разчиташ на еврофондовете”, казва той, макар и с малкия си опит, заради множеството пречки и ограничения, с които вече се е сблъскал. Като пример Митко посочва един от най-мащабните му проекти – за комбинирани градини с меки и твърди плодове (орехи и сливи) (лешници и череши), каквито до момента по думите му няма в България. Районът, в който живее, се оказва неподходящ за финансиране според критериите на еврофондовете. Въпреки че заради недостиг на точки не може да разчита на такова финансиране, Митко не се отказва от тази си идея. Друг негов мащабен проект е за електроцентрала от фекалиите на крави. Установено е, че изпражненията на една крава могат да осигурят електричество за седем домакинства, но този проект Митко не може да реализира с европейско финансиране, ако няма собствено участие в размер около 30%.

Независимо от препятствията, които среща, Димитър Славев обаче е решен да продължи да се занимава със земеделие.

Александър ШАБОВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *