Знаковите преподаватели на ВТУ. Проф. Карим Наама избрал България, за да бъде свободен
ПРОФ. КАРИМ НААМА ИМА МИНИСТРИ И ПОСЛАНИЦИ ЗА ПРИЯТЕЛИ, ТРИ ДЪРЖАВИ СА НЕГОВИ РОДИНИ, МАКАР ЕДНАТА ДА МУ Е ИЗДАЛА СМЪРТНА ПРИСЪДА. Но повече от всичко той обича да чете лекции пред своите студенти и след дългия работен ден да си отиде у дома – в Свищов. Там е съпругата му, там се събира цялото му семейство.
Настоящият професор по световно стопанство и доктор по политически науки е започнал като преподавател по арабски език в катедрата по класически и източни езици във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Катедрата била създадена през 1994 г. с помощта на няколко арабски посолства, които осигурили материали и учебници за вуза. Докато преподавал на студентите по приложна лингвистика, проф. Наама сам бил студент, но в Стопанския факултет. „Аз съм завършил „Икономика и управление на промишлеността” в Стопанската академия в Свищов и реших, че магистърската степен не ми е достатъчна. Започнах да правя докторантура в Стопанския факултет и през 1999 г. защитих дисертация за преките чуждестранни инвестиции във и от развиващите се страни с научен ръководител покойният вече проф. Иван Димов, който тогава беше декан на Стопанския факултет. Веднага се прехвърлих във факултета и станах редовен преподавател към катедра „Икономическа теория и международни икономически отношения“, разказва пътя си в университета проф. Наама. До момента той не е прескочил нито едно стъпало в академичното си развитие и последователно станал доцент по международни икономически отношения, а след това и доктор на икономическите науки. От 2011 г. е професор по световно стопанство, а от миналата година е и доктор на политическите науки. Темата, с която се занимавал, е Египет след „Арабската пролет” и до момента проф. Наама е единственият в България, който изобщо се е захващал с изследването на тези процеси.
„Колкото и странно да изглежда, България и арабските страни са свързани и процесите в Арабския свят се отразяват на България, както и обратното. Двата свята, така да ги наречем, са доста свързана дипломатически, политически, икономически и това са традиционни отношения, те не започват от днес и от нас. Войната в Арабския свят влияе върху нашите отношения , върху обмена на стоки, обмена на информация, върху търговията. България няма как да живее изолирана от всичко това, убеден е специалистът по проблемите на Близкия изток. Проф. Карим Наама е категоричен и в това, че религията няма нищо общо и не пречи, нито пък предопределя тези взаимоотношения, защото: „Никога не бива да превръщаме религията в пречка за нещо или пък в оправдание. Дали е християнство, ислям, юдаизъм, тя възпитава човека в добро. Религията не е интерес, тя е морал, ценностна система. Няма религия, която да учи човека да бъде зъл, тя е добър учител и мен ме е научила само на добро“.
Професорът е син на ходжа, но тук е успял да се влюби в жена католичка. В тази религия е възпитана и дъщеря им, която ги е дарила вече с двама внуци. Така двете религии, които, общо взето, са два достатъчно далечни свята, съжителстват в мир и любов в един дом.
СМЪРТНАТА ПРИСЪДА Е ЕДНО ОТ НАЙ-СЕРИОЗНИТЕ ЖИТЕЙСКИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ ЗА ПРОФ. КАРИМ НААМА. Той бил само на 18 г., когато режимът в неговата истинска родина Ирак го осъдил на смърт. „Бях против режима на Саддам Хюсеин и това беше достатъчно да съм осъден задочно. 3 млн. мои сънародници имат моята съдба. Аз избрах свободата и дойдох в България, която ме прие и ми стана втора родина“, разказва проф. Наама. Той се върнал за първи път у дома едва през 2012 г. и успял да види братята си и някои приятели. Срещата с родината му била много тежка заради натрупаните проблеми, но въпреки това той вярва, че хората ще успеят да се преборят за свободата и сигурността си. „Бомбените атентати там са ежедневие, което е страшно и тъжно. Иначе икономиката е започнала да се развива, макар и много бавно. И за голяма моя радост, там не видях отчаяни хора“, казва професорът.
Може би заради личната си история, а може би заради професионалните си интереси за кратко проф. Наама бил изкушен от политиката. После обаче зарязал тази сфера на дейност и се отдал само на академичното си развитие. От 1997 г. до днес е завел 500 студенти и преподаватели от Великотърновския университет в Египет и още толкова студенти от Египет е довел в старата българска столица. Младите хора, които пътуват, се обучават и практически опознават икономиката, традициите и туризма на съответната държава.
Заради професионалните му интереси и защото се влюбил в историята на Египет тази държава му станала третата родина. А проф. Захи Хауас, когото всички там наричат „съвременния Индиана Джоунс”, първи приятел. Египетският историк и археолог, който е сред най-известните египтолози в света, е гостувал във Великотърновския университет по покана на проф. Наама. И пак по инициатива на професора археологът стана доктор хонорис кауза на ВТУ.
Египет е в основата на един от големите проекти, над които проф. Наама работи в момента – книга, свързана с откриването на новия Суецки канал. Популярният преподавател има още една идея, но за нея е решил да запази пълно мълчание, докато не започне реализирането й. Освен всичко това той си остава един от най-обичаните преподаватели във Великотърновския университет. „Как съм го постигнал ли? Защото аз обичам студентите. Те всички са мои приятели и аз съм достъпен за тях. Те знаят, че могат да разчитат на мен, дори когато нещо лично ги тревожи или радва. Аз зная, че те няма да ме предадат и няма да дойдат на изпит при мен неподготвени“, усмихва се професорът.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Прекрасен сте професор Наама! Вие ме научихте, че с малко и точни думи може да се привлечете дори и най-незаинетересованите студенти!Гордеете се с това, което сте и продължавайте смело нагоре!!!Желая Ви много здраве – на Вас и на всички около Вас!!!!Освен Вашите научи, на мен също ми е интересна историята на Египет!Това е малка част от думите, които искам да изкажа към Вас, професор Наама – един от най-обичаните преподаватели!!!!
Страхотен преподавател! Винаги засмян и отдаден на работата си.Притежава прекрасната дарба да накара хората около него да се отпуснат и да не се притесняват, за да се получи една ползотворна дискусия в приятна обстановка. Определено човек, от когото можеш да научиш много, както по различните предмети, така и за живота.Такива трябва да бъдат всички преподаватели! Преподавател и човек за пример!