28-те часа на търновския спасител Милко Николаев в Хитрино

46-ГОДИШНИЯТ СПАСИТЕЛ ОТ ОТРЯДА НА ПОЖАРНАТА МИЛКО НИКОЛАЕВ е от първата група наши момчета, които изкараха 28 часа в почти заличеното от ударната вълна на взрива Хитрино. Той с още шестима пожарникари и служители на сектора за спасителни оперативни дейности в Горна Оряховица бяха пратени в епицентъра, за да помагат. Пристигат след колегите си от Варна, защото старата столица е по-далеч. Отиват с модерната ни машина „Роувър“, която е снабдена освен с всичко друго и с два индикатора за звуков сигнал от живи хора и с друг, който улавя сърдечния ритъм. Геофонът и лайфгардът могат да покажат дали има живи през два-три етажа по дишането и честотата на сърдечния ритъм.

„28 часа не сме спали, обходихме около 12 сринати къщи, но живи хора и животни не открихме. Гледката бе страшна и неописуема. Натъкнахме се на две тела. Двата трупа бяха обгорели до неузнаваемост. Никога не може да се свикне с такива гледки, но аз просто се опитвам да не преживявам, защото психиката иначе не може да издържи“, разказва Милко Николаев.

Сред отломките нашите момчета са срещнали няколко бездомни четириноги и са поделили храната си тях. През цялото време е имало риск и за техния живот, но Милко казва, че това е професията на спасителя .Зад полицейската линия е имало само паника, страх и неизвестност. Търновските огнеборци обаче са снабдени с всички най-модерни облекла за защита и дихателни апарати. „Най-ужасното в Хитрино обаче е, че животът за тези хора е свършил и трябва да намерят сили да започнат от самото начало“, казва още Милко.

Това не е първото подобно изпитание за него през 24-те години, отдадени на тази професия. Той е един от петимата, които участват в международния спасителен отряд, сега е командир на екип, има второ ниво за алпийско спасяване. През този юни е ходил на тренировка с отряда в Австрия. Бил е и на занятия в Чехия, Италия, Словения и в други държави. През 1999 г. е помагал след земетресението в Турция, където нашите спасители са успели да извадят живо момченце, което било 6 дни в руините. Бил сред участниците в мисията по спасяване на българските моряци на кораба „Хера“ и сред тези, които вадиха свищовските деца от река Лим.

„Ние, полицаите, пожарникарите и медиците, сме хора с призвание, иначе не бихме могли да вършим тази работа. Лично аз преди години попаднах случайно в Гражданска защита, но до днес не съм съжалил нито за миг“, споделя още горнооряховчанинът.

Нели СУКОВА