69 домашни баници се състезаваха в Каранци

За втори път в селото показаха и народни игри на празника „Да съхраним българското“

 

Масите в парка до народното читалище „Пробуда-Каранци 1897” бяха красиво аранжирани и отрупани с традиционни и нетрадиционни вкусни печива в съботния ден. Тази година се състезаваха 69 разнообразни и атрактивни тестени изделия. Всички майсторски извити и надиплени баници бяха оценени от жури, чийто председател бе Ани Георгиева, а членове Силвияна Димитрова и Галина Кирилова. Докато журито опитваше вкусните баници и оценяваше техните качества, на място беше приготвена традиционната за Каранци баница макарина с главна майсторка 76-годишната Параскева Димитрова и помощничка 76-годишната Димитра Мицова. Най-младите бяха дошли, за да се научат как се правят хубави баници и да предават занаята и на своите деца, за да не се изгуби майсторлъкът на така вкусните за този край изкушения.

Всички участвали в състезанието за най-добра баница получиха грамоти за участие.

И докато се точеше и печеше баницата макарина и се оценяваха апетитните баници, на сцената самодейците пресъздаваха различни народни игри, характерни за всяко селище и за Полскотръмбешкия край. Появата, развитието и значението на народните игри както при децата, така и при възрастните е въпрос, който е занимавал педагози, лекари, историци и етнографи. Голяма част от народните игри се помнят от по-възрастните жители на общината и се предават на по-младите, които днес с интерес наблюдават игрите, които са били единственото занимание в миналото. Голяма част от детските игри са характерни за всички села от Полскотръмбешкия край, като най-често ги е отличавало само названието или отделни елементи. Игрите в миналото са имали обществен характер, въпреки че са организирани на самодейни начала. Чрез тях децата се приобщават към детския колектив, възприемат навици и опит, морални и етични норми на поведение, опознават света.

На сцената в село Каранци бяха пресъздадени народните игри, обичаи и традиции от гостуващите самодейци – деца и възрастни от народните читалища в Масларево, Страхилово, Павел, Иванча, Климентово, Обединение, Орловец, Балван и Горна Липница, от клубовете на пенсионера от селата Раданово  и Петко Каравелово и от Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Полски Тръмбеш. Самодейците от читалището в село Каранци откриха празника със словесен фолклор, включващ присмивалки, залъгалки и детски игри, съчетани в оригинална постановка с участието на деца и възрастни – от 8-месечния Сашко до 70-годишните баби. Журито в състав Нелушка Миновска, Горица Дончева и Николинка Генова бе много затруднено в определянето на победители и връчи грамоти за отлично представяне на всички участници.

Празникът на баницата и народните игри в село Каранци е едно уникално събитие. Неговите организатори са си поставили целта заедно с всички участници и гости на празника да пресъздават хубавите български традиции – да месят традиционните баници и да предават на поколенията майсторските умения. А с пресъздаването на народните игри от нашето минало се създава интерес у децата и те да оставят за малко компютрите, телефоните и таблетите и да поиграят навън, сред природата, със своите приятели – така, както са го правили нашите родители, баби и дядовци. Тази година във всички самодейни състави бяха включени и много деца, което е един много добър начин за предаване на народните обичаи и традиции. Празникът бе открит от кмета Георги Чакъров, а организатори бяха общината, кметството в селото, народно читалище „Пробуда – Каранци 1897” и клубът на пенсионера „Детелина”. Основен двигател на атрактивното шоу е Веселина Генова, председател на читалището, която го направи за пръв път преди две години.

 

Рецептата за баница макарина

 

Баницата макарина, която се нарича още варена баница, е най-типичният специалитет за село Каранци. Приготвяна е в селото още от турско време. Точи се само с яйца, щипка сол и брашно. Прибавят се и до 100 мл вода, само за да се разбият яйцата. Като се омеси тестото, се точат корите, но не съвсем тънки. Първият и последният лист се правят по-големи от тавата, в която ще се пече баницата. Единият се поставя на дъното на тавата и излиза извън нея, за де се обърне краят му навътре преди поставянето на последния лист отгоре. Вторият лист се поставя (набран) най-отгоре за покриване на баницата преди печене. Останалите листи се разточват и нарязват на парчета, средно големи (до 15 см) и по два или три се пускат за 1 – 2 минути във вряща подсолена вода. Вадят се от водата с решетъчна лъжица и се поставят веднага в съд със студена вода, за да се охладят. След като се охладят, се поставят в друг съд, за да се оцедят. Така приготвените парчета са готови и се нареждат в тавата, в която е поставен на дъното първият лист. На всеки ред се троши сирене и се капва разтопена свинска мас. След като се наредят всички парчета, най-отгоре се завива с последният лист (както е описано по-горе) и се накапва с разтопена свинска мас. Баницата се пече на жар – така е било в най-старо време, а по-късно майсторките от село Каранци са започнали да я пекат върху плочата на печка. Днес баницата се пече във фурна.

Изпечена върху жарта или върху плоча на печка, баницата се е обръщала на кърк – специална дървена лопатка с къса дръжка, за да се изпече и от другата страна.

За приготвяне на една средно голяма баница са необходими 10 яйца.