Индивид с гени на повече от 10 000 г. е погребан в крепостта Ряховец

ДНК анализите са правени в Харвард, където ще бъдат изпратени проби от още две средновековни погребения

ИНДИВИД С ГЕНИ НА ПОВЕЧЕ ОТ 10 000 Г. Е ПОГРЕБАН В СРЕДНОВЕКОВНИЯ ГРОБ, КОЙТО ИЗЛЕЗЕ ПРИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ПРОУЧВАНИЯ НА КРЕПОСТТА РЯХОВЕЦ МИНАЛОТО ЛЯТО. Това показват резултатите от направения в Харвард ДНК анализ. Резултатите от него пристигнаха в края на тазгодишния археологически сезон, съобщи на пресконференция вчера ръководителят на експедицията Илиян Петракиев, който е археолог от Регионалния исторически музей във Велико Търново. „Гробът е от XIII век. Излезе в северната част на крепостта – до първото жилище, което открихме. Погребана е жена и това, което вече знаем, благодарение на експертизата, е, че тя носи гените на една от най-древните хаплогрупи на мезолитното население, което е живяло на земята около 10 000 г. преди Христа. Това е времето преди хората да открият земеделието като препитание. В България до този момент не е регистрирана тази група“, коментира Илиян Петракиев и уточнява, че днес едва 3,5% от населението принадлежи към въпросната група. В България хора с такава генна мутация живеят най-вече в северната част. Северните страни са тези, в които най-често се среща тази хаплогрупа. През последния сезон са разкрити още две погребения от средновековния период. Гробовете са извън стените на крепостта, което е доказателство, че Ряховец престава да съществува като крепост след ХІІІ век. Тези две погребения също ще бъдат изследвани в Харвард за ДНК анализ. Процедурата, за съжаление, и дълга и резултатите ще пристигнат след година. Предстои да бъде направена експертиза и на едно погребение от желязната епоха. Гробът е на дете, което е положено в ембрионална поза. „Това погребение е първото от тази епоха, открито в района, затова и ще го експонираме в музея в Горна Оряховица. Това ще се случи вероятно през пролетта на следващата година. Трябва да направим първо радиовъглеродно датиране и да реставрираме съда, който е положен като гробен дар“, коментира Илиян Петракиев.

Той работи вече и с лабораторията в Бристол, където се извършват радиовъглеродните изследвания. Там ще бъдат изследвани и животински кости, намерени на крепостта. Целта е така да бъде установено кога е построена крепостта, след като вече се знае кога е престанала да съществува.

РАЗЛИЧНИ СРЕДНОВЕКОВНИ МОНЕТИ, ПРЕДМЕТИ ОТ БИТА И ЕЖЕДНЕВИЕТО СА ЧАСТ ОТ НАХОДКИТЕ НА АРХЕОЛОЗИТЕ ИЛИЯН ПЕТРАКИЕВ И МАЯ ИВАНОВА от Историческия музей в Горна Оряховица. Мая Иванова е ръководител и на ученическата археологическа школа, в която това лято са се включили 28 деца от Горна Оряховица и Велико Търново. На терен те се учат сами да очертават план квадратната мрежа, извършват проучвания, водят научна документация, заснемат и дори работят с дрон. За първи път тази година сред младите археолози е имало и осем деца от старата столица. Те са ученици на Езикова гимназия и най-вече на СУ „Емилиян Станев“, където цяла година Илиян Петракиев води археологически кръжок.

ТОВА Е ЧЕТВЪРТОТО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ЛЯТО НА ДРЕВНАТА КРЕПОСТ РЯХОВЕЦ, където Илиян Петракиев работи с Мая Иванова, археолог от Историческия музей в Горна Оряховица и пом.-ръководител на археологическата експедиция. Тя е и ръководителят на детската археологическа школа, която с всяка следваща година провлича все повече деца от Горна Оряховица и Велико Търново.

Тази година археолозите работиха с финансиране в размер на 38 000 лв. Община Горна Оряховица даде на екипа 20 000 лева, Министерството на културата предостави 13 000 лева и още 5000 лв. дадоха за първи път от Националния исторически музей.

Финансиране от бюджета на Община Горна Оряховица ще има и догодина. „В момента разработваме проект и цялостна концепция за социализиране на крепостта. Ще кандидатстваме за финансиране по „Региони в растеж“. Най-важната ни задача е да изградим инфраструктурата в района, за да направим достъпа до крепостта по-лесен“, каза кметът на общината инж. Добромир Добрев. В цялостната визия присъства и изграждането на първото по рода си в България археологическо училище. То ще бъде отворено за младите археолози, които искат да участват в разкопките.

Най-интересните находки от Ряховец ще бъдат представени и в изложба в Националния исторически музей в София, който за първи път отпуска финансиране за разкопките край Горна Оряховица, съобщи научният консултант на обекта проф. Хитко Вачев.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката