Търновката Емилия Савова е първата у нас, която се осмели да навлезе в дебрите на инфографиката
ПЪРВАТА ПО РОДА СИ ДОКТОРАНТУРА ПО ИНФОГРАФИКА РАЗРАБОТВА ЕМИЛИЯ САВОВА, ДОКТОРАНТ ВЪВ ФАКУЛТЕТА ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА НА ВТУ „СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ. „Изследване на видеоинфографични модели и софтуерни приложения в рекламния бизнес“ е темата, по която търновката работи. Емилия Савова е единствената, която се занимава научно с инфографика. Тя се е заела с разработването на математически модел, чрез който трябва да бъде намерена пресечната точка между количеството информация, която една реклама предоставя, и границата на възприемчивост на човешкия мозък.
„Една реклама има смисъл и ефект, ако дава балансирана информация. В мига, в който увеличиш съдържанието, мозъкът спира да приема. Ако обаче информацията е по-малко, тогава няма да има ефект. И моята задача е да създам този математически модел, който казва къде точно да бъде поставена границата“, обяснява Емилия Савова, която е завършила инженерство в Техническия университет в София, след това и икономика във Великотърновския университет. Рекламата е сферата, която тя добре познава, затова темата й е посветена на нея.
За да създаде своя математически модел, Емилия ще трябва първо да направи проучване с хора от различни възрасти и с различни занимания. В анкетата си тя е включила ученици, студенти и възрастни, жени и мъже, интелектуалци и хора, които се занимават с физическа дейност. „Всичко това има значение за възприемчивостта на мозъка. И възрастта е важна, и полът също. На всички тези условности влияние оказва и фактът, че с тази информация, която поглъщаме ежедневно, възприемчивостта намалява все повече и повече. Ако не намерим тази пресечна точка между възприемчивостта и подаденото съдържание, рекламите няма да имат значение“, обяснява Емилия Савова.
ИНФОГРАФИКАТА, ИЛИ ИНФОРМАЦИОННАТА ГРАФИКА, СТАНАЛА НЕЙНАТА СФЕРА НА ПРОУЧВАНЕ ПРЕДИ ОКОЛО ГОДИНА И ПОЛОВИНА. Тогава тя трябвало да проведе курс лекции със студенти задочници във Великотърновския университет. И понеже се занимава с реклама, успяла да поднесе лекциите по нетрадиционен и интересен за младите хора начин. Вместо само да им говори, тя заложила на снимки, картини, знаци, символи. Почти веднага след края на лекционния курс Емилия получила предложение да направи докторантура, посветена на инфографиката.
„Аз самата не знаех какво всъщност означава инфографика. А се оказа, че ние отдавна използваме в практиката си тази научна област, без да сме я дефинирали. Снимката е инфографика, картите, които често ползваме, за да се ориентираме в непозната местност – те също са информационни графики. Да не говорим за символите и знаците, които ни заобикалят. Започнах да чета и разбрах, че праисторическите рисунки са също инфографика“, обяснява докторантката и допълва, че според сега съществуващите научни определения инфографиката е визуално представяне на информация чрез илюстрации, диаграми, снимки, тримерни модели, анимации и др. В много случаи графичните елементи могат да бъдат придружени с текстови обяснения. Инфографиката се използва за илюстриране на процеси, събития, на различна бизнесинформация. През последните години интересът към тази област става все по-голям и това прави и приложението й по активно. А приложение инфографиката намира най-вече в ежедневната преса и в различни други новинарски медии, спортни страници и уебсайтове.
„1982-ра е годината, която се приема като начало на инфографиката, а тази наука днес е особено популярна на Запад и в Русия. Но докато руснаците използват информационната графика най-вече в изкуството и за създаване на изкуство, на Запад я използват за информация. Та през въпросната 1982 г. „Ню Йорк таймс“ пуска статии, които осветляват живота на банкери и на известни личности във вид на изображения. Вестникът пуска тези изображения цветни и читателите много ги харесват. След това вече не искат да четат дълги статии, а предпочитат да гледат изображения и така инфографиката само за една година в САЩ се изкачва в топ пет на популярните сфери“, обяснява Емилия Савова.
50-60% ОТ ХОРАТА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ КАТО ВИЗУАЛИ, Т.Е. ВЪЗПРИЕМАТ СВЕТА ОКОЛО СЕБЕ СИ НАЙ-ВЕЧЕ КАТО ОБРАЗИ, защото зрителната им памет е добре развита. Доста по-малко са тези, които използват най-вече слуха си, казва докторантката. Затова визуализацията, картините, снимките, картите, образите, графиките ще стават все по-важни за възприемане на информацията. „Знаете ли, ще дойде време, когато, както сега си пишем текстовете с уърд, ще започнем да използваме съвременните технологии, за да се разбираме посредством изображение. Защото няма да имаме време за дълго общуване, нито пък време да четем дълги текстове. Образите ще заменят думите. В това е иронията – колкото по-сложни стават технологиите, толкова по-малко ще си говорим. Идеята е, че 1000 думи са равни на едно изображение. Вместо 1000 думи ще ползваме изображение“, казва Емилия Савова и признава, че докато се ровела из интернет да търси информация за инфографиката, тя попаднала на учебници по английски и история, направени като информационни графики.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
