Президентът Петър Стоянов: „Европейският съюз няма да се разпадне, той е нужен на България”

В Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ в рамките на XVII Национална научна конференция с международно участие „Библиотеки – четене – комуникация“ президентът Петър Стоянов изнесе публична лекция на тема „Европа – стари култури, нови предизвикателства“. Той провокира аудиторията, като припомни събитията от 410 г. след Христа, когато Рим е завладян от вожда на вестготите Аларих.

После Алерих тръгва на юг и умира от естествена смърт. Упадъкът на Рим обаче започва, но 5 г. по-късно Клавдий Рутилий пише, че Рим е вечен и непобедим. Но Рутилий не е бил само отнесен поет, той е познавал отвътре състоянието на Римската империя. Питам се как е било възможно Клавдий Рутилий да не види белезите за упадък на Рим. И тук опираме до един много тревожен въпрос – възможността съвременниците на една цивилизация да предугадят нейния край. Еврооптимист съм и с това, което казвам, в никакъв случай не предвещавам края на европейския тип цивилизация. Но улисани в делничната си политика, говорейки за общи цифрови програми, обсъждайки дефицитни бюджети, имам чувството, че на европейските елити сякаш не им остава време да погледнат предизвикателствата откъм тяхната цивилизационна страна. Всички днес критикуват ЕС и неговите институции. Повечето вероятно имат основание. Моят страх е, че на много места в Източна Европа в критиките по отношение на ЕС се усеща съвършено неуместно злорадство. Ако ЕС е в криза, каква всъщност е тази криза – институционална или екзистенциална, което означава изчерпване на европейския цивилизационен модел? Мисля, че все още сме твърде далеч от екзистенциална криза на ЕС. Националистите в Западна Европа черпят своите аргументи от нашето членство в ЕС, техните оплаквания са, че източноевропейските работници отнемат от пазара на труда на Запад. Така че клишетата как Европа винаги е била единна, не са верни. Дори Жан Моне, баща на ЕС, казва, че Европа никога не е съществувала. И ние трябва отначало, с много любов и отговорност, да я създадем. Моне е абсолютно прав – да си спомним разделението на католическата и православната църква през XI в., религиозните войни. От времето на Реформацията Европа е в тежки братоубийствени стълкновения. Знаете, Монтескьо казва, че никъде другаде няма толкова войни, колкото в царството на християните. А какво да кажем за войната между източното православие и западния свят? Европа е Кръстоносните походи, Балканската война, Първата и Втората световни… Навремето конкрапунктът на всичко това бе съветската страна. Но чрез Русия е първият път за озападняване на българския народ. Руската интелигенция чрез своите произведения отваря първия прозорец на България за Запада. Тук няма никаква двойственост – българският народ съвсем последователно търси в Европа и в европейската политическа подредба своето естествено място”, заяви в лекцията си Петър Стоянов.