203 четения

Професор Харалампиев и старшина Павлов – дядо и внук, избраха военната професия за съдба

ДЯДО И ВНУК – МИХАИЛ ХАРАЛАМПИЕВ И МИХАЕЛ ПАВЛОВ, СА ИЗБРАЛИ ВОЕННАТА ПРОФЕСИЯ ДА ИМ БЪДЕ СЪДБА. Единият тази година завършва Националния военен университет „Васил Левски“, другият е може би най-дългогодишният преподавател в този вуз.

Михаел джуниър е само на 22 г. и е достоен наследник на своя дядо. Не просто е избрал военната професия да му бъде съдба, избрал е да завърши специалността на дядо си – „Ядрена, химическа и биологическа защита“ с гражданска специалност „Защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи”.

Михаил старши е професор по химическо и биологично оръжие, носител е на колективна Нобелова награда за мир, специализирал е в центровете за ядрена, химическа и биологическа защита в Нидерландия, САЩ, Русия, Великобритания, Германия и Италия. Занимавал се е с проучвания в шест различни научни области, бил е ръководител на проекти, има патенти за две изобретения. Едното е способ за генериране на маскиращи аерозоли от смеси на нефтопродукти с катализатори на поливалентни метали. Тази му разработка е внедрена за отбранителни цели в борбата с високоточните оръжия. Вторият му патент е за сорбент за улавяне на токсични газове. Освен това е доктор хонорис кауза на Военния университет, с биография, дълга повече от 10 страници. Занимава се с политика и продължава да спортува, нищо че неговите 75 земни години предполагат по цял ден да спори с телевизора. Казва, че е израснал в този университет, има повече от 30 години педагогическа работа само в НВУ и че отдавна е спрял да брои курсантите и студентите, които са минали през ръцете му. Никога обаче няма да забрави този си випуск, защото в него е бил внукът му – Михаел Павлов.

„Да кажа, че отделението не се е възползвало от този факт, ще излъжа. Правил съм компромиси и за него, и за колегите му, които често оставяха Михаел да преговаря за тях. Но аз не се сърдя, напротив, обичам ги тези момчета. Освен това много отдавна не вярвам, че грубата сила мотивира младите хора да учат. Да бъде учител може само благородният човек. На мен ми харесва да бъда учител, да дарявам съзнание и послание на децата. Избрал съм вместо груба взискателност да влагам делегирани очаквания, което означава да преподавам с любов и уважение дори и към тези, които понякога не ме слушат“, казва проф. Харалампиев и признава, че в такива моменти търси начин да провокира курсантите и студентите и да направи предмета си интересен. Един от похватите, които той е изпробвал през годините и знае, че работи, е да посвети първите два часа, за да представи пред децата си философията на дисциплината, която ще им чете. „Ако те в тези два часа ме слушат внимателно, могат да научат 30% от дисциплината. Тогава получават увереност, че са си на мястото, знаят какво могат да очакват и от предмета, и от мен“, обяснява проф. Харалампиев, който е един от най-харесваните преподаватели в Националния университет.

Самият той признава, че винаги успява да увлече след себе си курсантите и студентите, защото разговаря с тях. Казва им, че щом са избрали Националния военен университет, значи те са се посветили на държавата, в която живеят. Че това е най-малкото намек, че пътят им не минава през Терминал 2.

Той обаче е строг преподавател. Често обръща часа си с краката нагоре, като задава изненадващи въпроси на курсантите и студентите си. „Обичам да сменям темата, да им давам конкретни ситуации, които те да решават на момента. Често им разказвам какво аз съм преживял, какви казуси съм решавал, с какви въпроси съм се сблъсквал в работата си. Мисля, че това им харесва, защото не слушат просто скучно учебно съдържание, а разказ за това какво могат да постигнат“, казва още професорът. И признава, че много от тънкостите в учителстването той научил от своите учители в училище. „Имах един учител в началното училище, който внезапно реши, че иска да става военен и един ден се появи при нас, облечен в униформа. Ние, хлапета някакви, останахме със зяпнала уста, като видяхме. Хвърлихме се да пипаме каквото успеехме да докопаме от униформата му. Мисля, че тогава реших да стана военен. После пораснах и тази мечта остана. Докато бях в казармата, видях обява за Военно инженерното свързочно химическо училище в Силистра. Толкова ми се стори убедителна тази обява, че веднага избрах. Така станах химически офицер“, връща се назад професорът. После си спомня, че учителят му по химия назовавал всички елементи в Менделеевата таблица на латински и той така и я научил. Сега вече не може да я рецитира наизуст, но пък си има вратовръзка с таблицата на Менделеев. Ако случайно забрави някой елемент, гледа на нея като на пищов.

„СТАРШИНА ПАВЛОВ“ И „Г-Н ПРОФЕСОР“ СА ОБРЪЩЕНИЯТА, С КОИТО ДВАМАТА СЕ ОБРЪЩАТ ЕДИН КЪМ ДРУГ, КОГАТО СА ВЪВ ВОЕННИЯ УНИВЕРСИТЕТ. Е, случвало се е така да се търсят и вкъщи, но това само развеселява останалите във фамилията.

„Г-н професорът преподава интересно, защото успява в тази сериозна и трудна материя да вкара шеги и лични истории, както и истории за света. Сложни са му дисциплините по принцип и ми се е случвало да ме свари недостатъчно добре подготвен, но никога не е викал родителите ми, за да им се кара, че не съм си научил урока“, казва Михаел Павлов. После признава, че изобщо не се е опитвал да крие факта, че професорът му е дядо. „То и няма как. В този университет всичко се знае. А и аз не се притеснявам от това, напротив, направих всичко, за да се доближа поне малко до неговите знания“, допълва Михаел джуниър.

Преди да избере да кандидатства в Националния военен университет, той мислил да ходи в чужбина. В ХІІ клас внезапно решил, че не е готов да напусне България и рязко сменил посоката на мечтите си. Въпреки че Мишо е живял в Нидерландия и е учил там до ІV клас. „Много бях изненадан и още повече горд, когато разбрах какво е избрал да учи Мишо. Беше естествено да избере да замине навън, защото той живя с мен, когато ме назначиха на работа в Нидерландия. Заминахме със съпругата ми и с него. Сега, като се връщам назад, се сещам, че в началото му беше много трудно. Но той беше само на 3 – 4 г., не говореше дума английски и след първия ден в детската градина се прибра много отчаян. Решихме да опитаме все пак, защото директорката на детската градина, която караше и училищния автобус, ни каза, че той плаче до ъгъла. После играе с децата и не им трябват думи, за да се разбират“, разказва проф. Харалампиев. Три месеца по-късно малчуганът вече присъствал в словото на директорката, която казала, че имат едно момче от България, което вече свободно общува на английски език и показва изключителен прогрес.

„Не че във военния университет е лесно. В началото стресът е сериозен и нищо не може да те подготви за това, което е тук. Съчетаването на войнишката дейност и учебния процес е трудно. Трудно е да изгубиш свободата си, да приемеш, че вече не разполагаш с времето си – особено в първи и втори курс. После изведнъж свикваш с това, че има моменти, в които можеш да си позволиш нещо, но има и такива, в които не можеш да избираш какво да ти се прави“, казва Михаел Павлов. В трети и четвърти курс всичко става малко по-лесно, защото отличните курсанти имат право на по-свободен режим.

ДВА ПЪТИ Е УЧАСТВАЛ В ПАРАДА НА 6 МАЙ В СОФИЯ МИХАЕЛ ПАВЛОВ И ТОВА МУ СЕ СЛУЧИЛО ОЩЕ В ПЪРВИ КУРС. Първо имал физически дадености да влезе в представителния блок, после се оказал и способен в маршируването. „Имахме два месеца подготовка, много тежки тренировки, които си бяха направо страшно физическо натоварване. После има тренировки и по трасето в София“, разказва Мишо джуниър, който на два пъти е носил и знамето на университета.

Футболът, ските и животните са другите неща, които свързват двамата. Тук даже те стават трима, защото футболът, ските и животните са страст и на бащата на Мишо – Петко Павлов, който е дългогодишен спортен журналист и в момента директор на ОП „Спортни имоти и прояви“ в община Велико Търново. И тримата са били футболисти, и тримата са били съдии, Мишо джуниър всъщност сега тръгва по този път и казва, че много му харесва. Научил се да кара ски, разбира се, от дядо си.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!