Венцислав Спирдонов, председател на Великотърновския общински съвет: „Статутът на Велико Търново на духовна и историческа столица ще е голяма крачка за града“
16 април – Денят на Търновската конституция, да бъде обявен за официален празник в България, а Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната ни. Около тази кауза се обединиха видни великотърновски общественици, които за целта сформираха инициативен комитет. Предложението ще бъде гласувано в Народното събрание.
– Г-н Спирдонов, вие сте член на инициативния комитет, който внася предложение 16 април да бъде признат за официален празник. Защо подкрепяте тази идея?
– Не искам да звучи самохвално, но аз имам две образования – историческо и правно. Така че за мен отдавна този ден е двоен празник. Наясно съм какво е значението на Търновската конституция, колко важна и модерна е била тя не само за времето си, но и от съвременна гледна точка. Не мога да не направя паралел и с настоящата си работа като председател на Великотърновския общински съвет. От гледна точка на непреходността на Търновската конституция и работата ми с гражданите, оценявам колко е важно разделението на властите. Всяко добро управление се основава точно на разделение и на правата и задълженията на гражданите, които са указани с тази Конституция.
– Кое е водело учредителите преди 140 г., кое ги е подтиквало да се посветят на това дело?
– Учредителите, които са подписали Търновската конституция, са работели с голям плам и са осъзнавали важността на делата, които историята им е отредила. Те са били водени изключително от любовта си към България и много отговорно са пристъпвали към подписването на най-важния закон за държавата. Искрено се надявам с честванията по случай 140-ата годишнина от подписването на Търновската конституция да пренесем този патриотичен дух в нашето съвремие и ние, гражданите на В. Търново, да оценим деня по достойнство и да отдадем заслужена почит на предците ни.
Досега 16 април беше отбелязван като Ден на юриста, но ако бъде признат за официален празник, всички българи ще осъзнаят и разберат истинското значение на тази паметна дата, на която реално се ражда държавата България. Това е път, който води до нашето духовно и патриотично израстване. Не мога да приема изказвания като това, че имаме достатъчно празници и не е нужно да натоварваме календара с още почивни дни. Ако ние сами не осъзнаем уроците на историята, не тачим достойните дела на нашите предшественици, ако не уважаваме стремежа им тази страна да просперира, няма кой да ни помогне.
Не съм привърженик на това да идеализираме и романтизираме историята. И тогава, и сега е имало и има достойни, умни, родолюбиви и работещи хора, но и такива, които не отговарят на очакванията на своите избиратели. Преди 140 г. депутатите са имали привилегията и благословията да са първи, да бъдат представители на едно Велико народно събрание. Те са осъзнавали своята роля в историята. Чел съм протоколи от събранията. Има и комични, дори недотам интелигентни изказвания, дискусии и спорове. Но духът, който е владеел всички, е бил именно този на патриотизма.
– Инициативният комитет внася предложение В. Търново да получи статут на историческа и духовна столица. Защо подкрепяте това искане?
– Лично за мен това е много специална тема. Аз съм роден и съм израснал в този град. За мен Търново е наистина Велико. Аз не просто го обичам, той е част от мен. Искрената обич към един град според мен не е само историята, славното минало, съвременните постижения, а и личните спомени, съкровените моменти, дори местният диалект, по който можем да се познаем. Да, Велико Търново има признанието на всички българи като исторически център, като едно от най-красивите кътчета на Родината. Статутът на духовна и историческа столица обаче ще му даде допълнителен авторитет, а и това също е път към духовното ни израстване. Не мога да си обясня защо има търновци, които омаловажават нещо толкова позитивно като идея. Може би защото често демонстрираме патриотизъм, бием се в гърдите колко обичаме България, а в същото време сме способни да принизяваме историята и нашите национални герои.
Ако статутът „духовна и историческа столица“ се „облече“ в реални нормативни актове и това улесни развитието на града, доведе до привличането на допълнителни средства, ще е чудесно. Но дори и самото признание ще е голяма крачка за Велико Търново.
