Д-р Маргаритка Йонова взе голямата награда на медицинския форум „Моллови дни“
Членовете на Районната лекарска колегия в старата столица избраха да удостоят с голямата награда на деветото издание на медицинския форум „Моллови дни“ д-р Маргаритка Йонова. Призът й бе връчен в събота вечерта, а по този повод специалистката по детски болести сподели, че отличието за нея е признание за отдадената й работа с малките пациенти, които много обича. Твърди, че ако може да върне времето назад, отново би избрала да гради кариера на педиатър и винаги ще е благодарна на проф. Драган Бобев, от когото почерпила опит и вдъхновение навремето. Д-р Йонова има и сериозен административен стаж зад гърба си, тъй като години наред бе управител на ДКЦ I Велико Търново. Между нея и д-р Димитър Моллов, патрон на медицинския форум, има паралел. Той е основател на Българския лекарски съюз, а тя – един от пионерите, които възстановяват колегията след реформата у нас.
„Избрах медицина, когато ми връчваха дипломата за завършено средно образование. Преди това имах намерение да стана инженер химик, но реших, че ще отида да уча в университет, в който няма математика. Приеха ме без проблем, но още след първата седмица от следването си казах, че тази професия не е за мен. Въпреки това продължих да уча и като направя равносметка днес, с ръка на сърцето мога да кажа, че изобщо не съжалявам, че избрах това поприще“, заяви д-р Йонова.
В трети курс на обучението си по медицина влязла в кръжок по неврология и имала възможност да работи с млади пациенти с прекарани тежки инсулти. Когато дошъл момента за специализация, имало само няколко възможни перспективи пред нея и тя избрала педиатрията. Едва два месеца след началото на работата с деца в болница се отворило място за обучение по неврологични болести и й предложили да се върне към тази сфера. Отказала, защото осъзнала, че децата силно я привличат и да ги лекува, е нейното призвание.
Връщайки лентата назад, обобщава, че боледуването на малчуганите се е променило драстично.
„В първите години от практиката ми имаше тежки случаи, но не толкова често, както днес. От 2 години насам няма сезонност на заболяванията. Целогодишно има бронхити, пневмонии, ангини. Завръщат се стари заболявания отпреди, които едно време се опитваха да изкоренят, подраняват нервните неразположения. Има и генетична обремененост, тоест тези, които съм лекувала като малки, децата им сега боледуват от същото“, увери тя.
Един от най-трудните моменти в живота й бил престоят в Либия, където работила 2 години. Лекувала в детско отделение на болница в град Адждабия, ръководела се изцяло според тамошните закони и установен ред. Научила арабския език чрез общуването с колеги и пациенти и днес често й влиза в употреба по време на екскурзии зад граница.
Д-р Йонова признава, че има хиляди случаи от практиката си, които никога няма да забрави. Един от тях бил в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Карала нощно дежурство, когато докарали малко дете от Стражица след падане от колело. По време на прегледа то отговаряло нормално на въпросите й, но изведнъж припаднало. Извикала по спешност целия консултативен екип на болницата и медиците заключили, че става дума за менингит. Не давала добри шансове за оцеляване на детето, но д-р Йонова имала вътрешно усещане, че това не е вярна диагноза. Предчувствала, че става дума за отравяне. Приела малчугана в интензивния сектор, сложила системи и всичко необходимо. Изпратила родителите вкъщи и в 4:00 часа през нощта те се върнали с новината, че са открили какво се е случило. Заявили, че детето е изпило четири таблетки тежко приспивателно, от които взимала майката.
„Казах им да дойдат след три денонощия, а дотогава ще се молим да няма увреждания. Детето се събуди точно след толкова време и каза: „Гладна съм“. Бях толкова щастлива, че няма менингит и никакви увреждания. Отиде си вкъщи живо и здраво“, разказа тя.
Това за нея е най-голямата награда за труда й – децата да оздравеят възможно най-скоро. Затова и винаги е на разположение на родителите. Не си изключва никога телефона и отговаря на обаждания дори когато е на пътешествия извън страната.
Галина ГЕОРГИЕВА
