108 години от най-голямото индивидуално дарение от 5 млн. златни лева за образование в България

Волята на дарителя Димитър А. Ценов е изграждане на висше търговско училище в родния му град Свищов

На 1 септември 1912 г. Димитър Апостолов Ценов – родолюбив българин и възрожденец, виден търговец, акционер и предприемач, завещава на родния си град Свищов цялата си собственост – пари, ценни книжа и недвижими имоти, оценени тогава на 5 млн. златни лева. Дарението на Димитър Ценов е най-голямото индивидуално и второто по големина за развитие на българското висше образование, след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви (6 млн. златни лева) за Софийския университет.

Роден на 27 декември 1852 г. в семейството на заможен свищовски търговец, Димитър Ценов учи първо в Свищов, а след това във Велико Търново и Кронщад (днешен Брашов – Румъния). След трудни начални стъпки в стопанския живот на съседна Румъния свищовлията става част от генерацията „Първостроители на съвременна България”, която за малко години постига преодоляване на вековната изостаналост в стопанския облик и инфраструктура на освободената ни държава. Димитър Ценов участва в изграждането на водопровода на София; първите трамвайни линии в страната; Артилерийските казарми; сградата на Девическия пансион. Владее седем езика, има плодотворни контакти сред европейската аристокрация, делови отношения и търговски връзки с фирми и дружества от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ. Участва в строителството на жп линиите София – Перник и Мездра – Враца – Видин. С дялове в банки, застрахователни дружества и спестовни каси умело съвместява търговията, строителството и финансовите операции. Участва във всички подписки за държавни заеми. За кратко е и народен представител. Негова е концесията за добив на цимент при Златна Панега. На него принадлежи и идеята да се построи петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас, но бурни политически събития не довеждат заявената концесия до успешен край. Особено важна страна от неговата дейност е благотворителността. Подпомагал е поборници, сираци, учебни заведения, сиропиталища.

Голямото си състояние, което е натрупал, Димитър Ценов дарява за откриване и поддържане на висше търговско училище в родния Свищов. В писмото си до кмета на града Ценов пише: „Аз имах една мечта – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето търговско поприще, и за българина, комуто, изглежда, предстои още много културна борба, додето ще може да постигне своята справедлива национална и човешка кауза”. Димитър Ценов собственоръчно пред свидетели подписва своето завещание и обявява своята воля: „Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава в лицето на господин Министъра на народното просвещение… Нареждам моето имущество, в неговата цялост, да послужи за образуването на един фонд, носещ на вечни времена моето име „Димитър А. Ценов”… От чистия приход (на фонда) 10% да се капитализират и прибавят ежегодно и редовно – вечно, към капитала на фонда… Щом чистият доход от фонда достигне 300 хиляди златни лева годишно, веднага да се основе и издържа от чистия доход едно висше търговско училище в Свищов… Дисциплините, които ще се преподават, трябва да обхващат търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др.”. В завещанието на Ценов е даден задължителен пример за съграждане на училище по подобие на берлинското „Ханделсхохшуле” с напълно самостоятелен статут, което никога и при никакви обстоятелства „не бива да се смесва или слива с никое друго с държавни или с частни средства създадено учебно заведение”.

Дарителят надживява акта на завещанието си с цели 20 години. Живял целенасочено и почтено, Димитър Ценов скромно се оттегля в усамотение. Последните си години преживява в болница на Червения кръст, за да не накърни отделените средства за училището. Умира през 1932 г. и е погребан в двора на манастира „Св. св. Петър и Павел” в Свищов.

На 8 ноември 1936 г. Цар Борис III официално открива в Свищов Висшето търговско училище, носещо името на своя дарител Димитър А. Ценов.

Денят на официалното откриване на Висшето търговско училище, на което присъстват царят, представители на правителството и много граждани, се превръща в истински празник за Свищов. Училището започва своята работа с 11 преподаватели и 375 студенти, разпределени в два отдела „Финансово-административен и банков” и „Кооперативно-застрахователен”. Първите занятия се водят в Търговската гимназия и в салона на Първото българско читалище. Само за няколко години благодарение на умелото ръководство на училището се изгражда внушителна за времето си материална база – основен учебен корпус Ректорат (1939 г.), жилищата за преподаватели, менза и кино за студентите (1940 г.). Идейният проект на сградата на ректората е дело на един от най-изтъкнатите български архитекти – Иван Васильов. Веднага след официалното откриване на сградата на 8.ХІ.1939 г. в нея започват учебни занятия.

За активната си стопанска дейност и във връзка с неговото дарение за народната просвета Димитър Ценов е бил многократно награждаван с най-високи отличия – от княз Фердинанд, от цар Борис ІІІ, от немското правителство. През 1920 г. Общинският съвет на Свищов го удостоява със званието „Почетен гражданин” и Димитър Ценов става вторият почетен гражданин на Свищов след генерал Драгомиров.

През 1948 г. с Указ N 41 на Президиума на Народното събрание е одобрен държавния бюджет, като в приходната част е включен и фондът „Димитър А. Ценов” и той фактически е национализиран. Паралелно с „Акт за вземане на недвижим имот за държавен” от 31 януари 1950 г. са одържавени всички построени и/или придобити от фонда сгради на свищовското висше училище.

Днес, 108 години след най-голямото индивидуално дарение за висшето образование в България, Стопанска академия „Димитър А. Ценов” има над 150 000 успешно дипломирани възпитаници. Със старта на новата учебна 2020/2021 година през вратите на Ректората ще влезе 85-ият випуск на свищовското висше училище. Пред аулата, в която се открива учебната година, са изписани думите на дарителя от неговото завещание: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал”.