Деца рушат читалището в Самоводене, настоятелството иска да прехвърли сградата на Общината

ЗАРАДИ ПОСТОЯННИТЕ ПОРАЗИИ, КОИТО ДЕЦАТА НАНАСЯТ НА ЧИТАЛИЩЕТО В САМОВОДЕНЕ, НАСТОЯТЕЛСТВОТО ИСКА ДА ПРЕХВЪРЛИ СГРАДАТА НА ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО. „Не можем сами да се справим с почти ежедневно натрошените прозорци, да не говорим, че читалището ни, което е вече на 147 години, има нужда от спешен и цялостен ремонт. Затова в четвъртък вечерта ще поставя въпросите пред всички самоводчани, които се отзоват на поканата за среща“, коментира председателят на читалище „Извор – 1873“ Рена Дранкюлева. Тя е свикала събрание най-вече с родителите на децата, които по цял ден играят в района на читалището, влизат в салона през счупените прозорци и освен че рушат сградата вътре, застрашават и собственото си здраве.

„Надявам се, че ще намерим някакво решение, защото иначе ще бъда принудена да пусна жалба в полицията и да сигнализирам Детска педагогическа стая“, казва още г-жа Дранкюлева, която миналата вечер е трябвало да отваря читалището в късните часове, за да излязат навън хлапетата, проникнали през счупените прозорци.

Собствеността на сградата е другият сериозен въпрос, който настоятелството иска да обсъди в четвъртък вечерта. Вече около 20 години читалището не е общинска собственост, но като частно то не може да кандидатства по никакви проекти за ремонт. „Бюджетът е крайно недостатъчен за дейност, камо ли за ремонти. А напоследък все по-спешен става въпросът за цялостна реконструкция на сградата. Особено на покривите над гримьорните и склада, където тече зверски при всеки, дори и най-малък дъжд. Големият покрив също се нуждае от ремонт, защото има греди, които поддават, и като нищо някоя сутрин ще осъмнем с паднал покрив“, обяснява Рена Дранкюлева. И допълва, че таванът не е пребоядисван, откакто е строено читалището. Преди години настоятелството правило проучване за това колко финанси ще са нужни за почистването и пребоядисването на тавана и се оказало, че само за изграждане на скелето трябват 30 000 лв., които са непосилни за бюджета на институцията.

Старо и амортизирано е и елтаблото. Освен че е неефикасно, то е и опасно и може да се превърне в причина за пожар. Трябва да бъде сменена старата ламперия, както и подът, който е в окаяно състояние. Половината от паркета го няма след едно от големите наводнения и е заменен с цимент. Другата половина също е надигната. Стари са и седалките, но те са последното, което ще бъде подменено, признава председателят на читалището.

БРОЙКА И ПОЛОВИНА ИМА НА ЩАТ В ЧИТАЛИЩЕ „ИЗВОР – 1873“ И НА ТАЗИ БАЗА СЕ ФОРМИРА БЮДЖЕТЪТ НА ИНСТИТУЦИЯТА. Читалището няма площ за отдаване под наем, нито пък е възможно в Самоводене да бъдат организирани платени кръжоци и школи, защото хората няма да плащат за такава услуга. „Ако сградата стане общинска собственост, се надявам малко поне да облекчим положението и да си поемем дъх. А и само това е начинът да имаме шанс да кандидатстваме по проекти“, коментира Рена Дранкюлева, която като председател работи абсолютно доброволно и без заплата.

Именно Рена Дранкюлева беше в основата на инициативата за набиране на средства за ремонт на авансцената. Точно преди около година самодейците със собствени усилия успяха да направят ремонт на сцената, която беше рухнала, и целият този ремонт, без доброволния труд, глътна 7000 лв.

СЕДЕМ СЪСТАВА И ТРИ КЛУБА ФУНКЦИОНИРАТ В ЧИТАЛИЩЕТО ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ НЕУРЕДИЦИ И ТРУДНОСТИ. В Самоводене има три театрални състава – детски, младежки и основният, който разнася славата на селото из цялата страна. Заради липсата на финанси обаче артистите поставят по една пиеса през година, защото нямат възможност да плащат за режисьор. В читалището има и две групи за автентичен фолклор, женски хор, дует и танцов състав.

Следващата година две десетилетия ще закръгли един от най-популярните клубове – този на заврените зетьове. Допреди две години клубът организираше национална среща на заврените зетьове, но вече и това не можем да правим. Общината даваше 1500 лв. допреди две – три години, после и тази помощ спря и нашите срещи също, признава Рена Дранкюлева и припомня, че от това читалище започва и историята на националния театрален фестивал „Малкият принц“, който се разрасна толкова, че сградата в Самоводене стана тясна за всички театрални състави, които искат да се представят.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА