Уличен художник откри третата си самостоятелна изложба във Велико Търново

ЖИВОПИСНИ ПЛАТНА И РИСУНКИ ПРЕДСТАВЯ В ТРЕТАТА СИ САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ ХУДОЖНИК ГАНЧО ГАНЕВ – ГАНА. Експозицията на младия автор е подредена в Изложбените зали „Рафаел Михайлов“ и започна живота си без официално откриване заради усложнената обстановка от коронавируса. „Тази изложба трябваше да я подредя още през април, но тогава затвориха България. Сега ще я представя на приятелите си и на почитателите на това изкуство, макар и без откриване. Сякаш всичко е наопаки“, усмихва се Ганчо Ганев, който е нарекъл изложбата си „Наопаки“.

Името се появило съвсем случайно и било провокирано от главния герой в повечето от платната на Гана. А главният герой е една табуретка от соцвремето. „И така, посредством един неодушевен предмет, аз реших да нарисувам различни душевни състояния. Табуретката присъства в 90% от платната и ми помага да разкажа емоции, чувства, спомени. Когато я видях, лежеше с краката нагоре и захвърлена. Но дори и такава, тя изгледаше толкова жива. И, ако в началото тази табуретка се появи случайно в една картина, после се превърна в характерче, в герой, който развих, защото ми беше симпатичен“, допълва още Ганчо.

След това признава, че може би времето, което му е дала пандемията от април досега, е направило експозицията още по-интересна. За тези месеци той променил името, успял да нарисува още платна и последното направил часове преди да започне да подрежда картините си в изложбените зали.

ШЕСТ КВАДРАТНИ МЕТРА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА КАРТИНА, КОЯТО ГАНА ПОКАЗВА В ЕКСПОЗИЦИЯТА. Казва, че големите мащаби го вдъхновяват и че пространството му дава свобода. „Да си призная, малкият формат по-скоро ме плаши. Вероятно това усещане се появи, когато започнах да се занимавам с графити. За мен няма особена разлика дали рисувам върху платно или върху стена, но пък мащабът явно е важен“, признава Ганчо, който е възпитаник на Факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Завършил е през 2014 г. и от тогава се занимава с живопис и улично изкуство.

„Не съжалявам нито за секунда, че завърших Факултета по изобразително изкуство. Класическото обучение за мен беше важно, защото дава чудесна основа. Аз вярвам, че преди да решиш да деформираш нещо, преди да започнеш да си играеш с формите и цветовете, преди да импровизираш, трябва добре да познаваш това, на което искаш да придадеш нова форма. Иначе изкуството ти няма да бъде убедително“, категоричен е Гана.

Точно графитите били причина в детството си Ганчо да заобича изкуството. Харесал първо рисунките по стените на разни сгради, които възрастните покрай него наричали драсканици. Чак след това решил да учи и по-академичния начин на рисуване. Завършил и някак естествено отново се върнал към уличното изкуство. Картината, която е в уличната среда, трябва да си стои на мястото, да го допълва, да не му противоречи и да не го превзема. Много често мястото провокира самата творба и много често тези места са изоставени сгради. Там можем да изразим идеите си, особено, ако рисунката е по-провокативна. А и графитите съживяват мястото. Нещо като ъндърграунд галерия се получава“, казва Гана, който в момента рисува върху една стена на входа на СУ „Ангел Каралийчев“ в Стражица. Хлапетата всеки ден го гледат как изобразява предмети, свързани с учебния процес – книги, глобус, училищен звънец, моливи… И това е поредната стена на училището в Стражица, която Гана рисува, като предишните е работил с колегата си Димитър Стефанов.

Гана е рисувал и по стената на спортното игрище на „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. Първия път стената, която е около 500 квадрата, се превърна в огромна картина след съвсем спонтанно решение на уличните артисти. След това те направиха проект и създадоха фестивал. „Измислихме го с Калоян Петров и сдружение „Пумпал“, кандидатствахме по програма „Изкуство и култура“ на Община Велико Търново и получихме финансиране.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката